Провалът на мирните преговори постави Техеран и Вашингтон в неловка ситуация на "нито мир, нито война", като всяка от страните се надява да издържи по-дълго от другата в противопоставяне, чийто резултат ще окаже пряко влияние върху световната икономика, отбелязва "Ню Йорк Таймс".
Според анализатори иранските власти са уверени, че могат да издържат на икономическите страдания от войната по-дълго от президента Доналд Тръмп. Те обаче остават предпазливи да не бъдат хванати в капан - без преговори и САЩ или Израел биха могли да ги атакуват по всяко време.
"Ситуацията донякъде напомня на резултата от Дванайсетдневната война, когато боевете приключват без окончателно уреждане", каза Сасан Карими, вицепрезидент в предишното иранско правителство и политолог в Техеранския университет, припомняйки израелско-иранската война от миналия юни.
Статия, публикувана миналия уикенд от влиятелния консервативен вестник "Хорасан" и споделена от редица други ирански издания, описва настоящия момент като "стратегическа несигурност", изпълнена със значителни рискове.
"И двете страни се отказаха от разходите, свързани с пълномащабна война, но не са се отдръпнали от логиката на силата и натиска", се казва в статията. Това може да бъде по-опасно от краткосрочна война, заключава авторът на статията.
Трудна за прилагане блокада на Ормузкия проток
Продължителността на военната конфронтация, която все повече заплашва световната икономика, зависи и от това колко дълго Ислямската република може да издържи на икономически натиск, посочва "Велт".
Износът на петрол е основният ѝ източник на доходи. Но блокадата, наложена от Тръмп, макар на теория да е мощен лост срещу Иран, е изключително трудна за прилагане на практика. Самият мащаб на задачата говори много.
Официалният танкерен флот на Ислямска република Иран наброява приблизително 60 до 70 кораба, посочва "Велт". Общият им капацитет се оценява на между 90 и 140 милиона барела - многократно повече от дневното производство на Иран, което е малко над три милиона барела. В допълнение към корабите, официално плаващи под ирански флаг, обаче има и "сенчест флот", оценяван на между 400 и 480 кораба, а според "Уолстрийт джърнъл" дори на повече от 500. Т.е действителният общ капацитет на иранския танкерен флот може да достигне 750 милиона барела.
Проследяването на стотици кораби е изключително трудно, камо ли да ги спрете. Това е особено вярно, когато те изключват транспондерите си и станат невидими за електронните системи, само за да бъдат открити в отдалечени райони на морето след седмици преследване.
В същото време Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) атакува не с тежки кораби, а с малки моторници, някои от които са с витлово задвижване. Въоръженията им са гранатомети и картечници, а не стелт дронове, намиращи се на корабите на американския флот, отбелязва "Велт".
Така Иран с няколко успешни атаки срещу отделни кораби направи така, че да изглежда, че преминаването през Ормузкия проток е рисковано, а застрахователните премии за корабособствениците се покачват до непосилни нива. В същото време цените на енергията скачат, което потенциално увеличава приходите на Иран, посочва "Велт".
В крайна сметка въпросът за контрола върху Персийския залив се свежда до психологически въпрос: кой страда повече от натиска - най-големите западни икономики или обсаденият елит на Ислямската република?
Какво става с преговорите в Исламабад?
Прекратяването на по-нататъшните опити за възобновяване на мирните преговори, водени с посредничеството на Пакистан, отразява ситуацията след бомбардировките срещу Иран от САЩ и Израел, които завършиха с прекратяване на огъня по-рано този месец. И двете страни твърдят, че имат надмощие. Тръмп също така изглежда убеден, че САЩ могат да "издържат по-дълго" от Иран на икономическите трудности на войната, свързани с паралелната блокада на Ормузкия проток.
В резултат на това нито една от страните не е склонна да се откаже от позиции в името на преговорите.
В събота Тръмп отмени пътуването на специалния си пратеник Стив Уиткоф и зет си Джаред Къшнър до пакистанската столица Исламабад за втори кръг от преговори за прекратяване на огъня. Той заяви, че иранците само ще губят времето на преговарящите, припомня "Ню Йорк Таймс".
Високопоставени ирански представители възразяват, че не са склонни да участват в преки преговори, докато Тръмп не отмени военноморската блокада на САЩ, която е наложил на иранските пристанища, дори след като се е съгласил на прекратяване на огъня.
Въпреки това дипломат №1 на Иран, външният министър Абас Арагчи, замина за срещи в Оман в събота, след като посети Пакистан предния ден, и се завърна в Исламабад в неделя. След това в понеделник той замина за Русия.
Освен Исламабад, където трябваше да се проведе вторият кръг от преговорите, иранците виждат координацията с Оман, друга държава от Персийския залив, като ключова за постигане на споразумение.
Междувременно руският президент Владимир Путин се срещна с иранския външен министър Абас Арагчи, която среща беше определена от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков като безценна поради събитията в Иран и Близкия изток.
Русия се смята за съюзник на Иран, но не подкрепя открито страната във военно отношение. Все пак не е за пренебрегване фактът, че Москва многократно е повтаряла предложението си за съхраняване на обогатения уран от Иран, което обаче не се приема от Вашингтон. В същото време едно от основните искания на Съединените щати е Иран да се откаже от програмата си за ядрени оръжия.
Иран остава убеден, че икономически може да "издържи повече" от Тръмп и че прекъсванията на корабоплаването през пролива ще бъдат по-скъпи за Тръмп, каза Есфандиар Батмангелидж, изпълнителен директор на базираната в Лондон изследователска организация Bourse & Bazaar Foundation, посочва "Ню Йорк Таймс".
Но икономиката на Иран вече е изправена пред сериозна криза. Страната е залята от вълна от съкращения и е изправена пред недостиг на нефтохимически и фармацевтични продукти.
Най-влиятелният икономически вестник на Иран, "Доня-е Егтесад", прогнозира, че годишната инфлация може да нарасне до 49% при "най-оптимистичния сценарий" за мирно споразумение. Ситуация "нито мир, нито война" може да тласне инфлацията до 70% през следващите месеци, докато възобновяването на военните действия заплашва с хиперинфлация от над 120 процента.
Напротив, според Батмангелидж, прекъсванията в износа на петрол и торове биха могли да причинят по-дълбоки икономически сътресения в световната икономика в рамките на седмици, което от своя страна би принудило Тръмп да продължи преговорите.
Той обаче отбелязва, че дори Иран да излезе от сегашната си икономическа безизходица, стратегическата му дилема остава.
"Форматът "няма война, няма споразумение", от иранска гледна точка, ги прави уязвими“, заключи той.
Мерц: САЩ нямат стратегия във войната с Иран
Канцлерът на Германия Фридрих Мерц смята, че иранското ръководство е в процес на "унижаване" на САЩ във войната, отбелязва "Зюддойче Цайтунг" .
Американците очевидно нямат стратегия, каза Мерц в гимназията "Каролус Магнус" в Марсберг, Северен Рейн-Вестфалия.
В момента германският канцлер не разбира "каква стратегия за излизане от войната ще изберат американците, особено след като иранците очевидно преговарят много умело – или по-скоро много умело не преговарят", коментира "Зюддойче Цайтунг". "Цяла нация е унижавана от иранското ръководство, особено от тези така наречени гвардейци на революцията."
Мерц за пореден път отбеляза, че германците и европейците като цяло не са били консултирани в началото на атаките на САЩ и Израел срещу Иран. Сега канцлерът изрази скептицизма си директно по отношение на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Знаем от минали войни като тази в Афганистан или Ирак, че проблемът винаги е как да се прекратят конфликтите. "Затова се надявам това да приключи възможно най-бързо," каза Мерц. Той обаче не вижда това да се случи в момента, защото иранците очевидно са по-силни от очакваното, а американците нямат убедителна стратегия в преговорите. Канцлерът говори за "доста сложна ситуация", която струва на Германия много пари и подрива икономиката ѝ.
