Преди 34 години, в нощта на 25 срещу 26 февруари, срещу цивилно население на Азербайджан бе извършено едно от най-жестоките престъпления срещу човечеството на изминалия век, геноцидът в Ходжалъ. С особена бруталност и жестокост са отнети животите на 613 души, сред които 106 жени, 70 възрастни хора и 63 деца, всичко това в рамките само на една единствена нощ.
В тази нощ град Ходжалъ, намиращ се в Карабахския регион на Азербайджан, се превръща в сцена на масово насилие, останало като една от най-болезнените страници в съвременната история на страната. За азербайджанците Ходжалъ не е абстрактен геополитически спор, а жива памет за разкъсани семейства, убити или осиротели деца и оцелели, които носят травмата десетилетия наред.
Обсадата на Ходжалъ, започнала през 1991 г., съпроводена с прекъсването на транспортните връзки и електрозахранването, масиран обстрел и безпрецедентни жестокости, извършени в нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. от въоръжените сили на Армения срещу мирното население, със съдействието на 366-ти мотострелков полк на бившия СССР, свидетелств, че това клане по своята същност представлява планиран и целенасочен геноцид. По време на клането в Ходжалъ осем семейства са напълно унищожени, 130 деца губят единия си родител, а 25 деца остават пълни сираци. Общо 1275 души, сред които 68 жени и 26 деца, са взети за заложници, а съдбата на 150 души остава неизвестна и до днес.
Характерът на геноцида в Ходжалъ, в това число и избиването на цивилни с особена жестокост, нечовешкото отношение, изтезанията и поругаването на телата на жертвите, е в пряко противоречие с нормите на международното хуманитарно право, международното право в областта на правата на човека и редица международни конвенции. Сред тях са Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително наказание, както и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Тези факти предполагат поемане на международноправна отговорност.
Признанията на извършителите на геноцида в Ходжалъ допълнително потвърждават неговия целенасочен характер. Сред тях е изявлението на Монте Мелконян, чиято самоличност е установена и от свидетели, че „Ходжалъ беше стратегическа цел, както и акт на отмъщение“. Подобно значение има и признанието на бившия президент на Армения Серж Саркисян, считан за един от организаторите на трагедията, че „арменците успяха да опровергаят стереотипа, според който се счита, че не могат да вдигнат ръка срещу азербайджанските цивилни“, както и изявлението му, че „абсолютно не съжаляват за това“. Тези изказвания се посочват като доказателство, че геноцидът в Ходжалъ е извършен целенасочено и че Армения носи международноправна отговорност.
За българските и европейските читатели Ходжалъ има значение, защото повдига един международнозначим и универсален въпрос, а именно: какво се случва, когато цивилното население попадне в капана на въоръжен конфликт, а хуманитарните гаранции рухнат?
Основните принципи на международното хуманитарно право са ясни по своя смисъл: цивилните трябва да бъдат защитени; пленниците, третирани хуманно; колективното наказание и безразборните атаки - забранени. Когато тези правила бъдат нарушени, щетите не приключват с края на стрелбата. Те продължават под формата на недоверие, ожесточение, принудително разселване и поколенческа травма, която втвърдява политическите позиции и стеснява пространството за помирение.
В Азербайджан, Ходжалъ остава в народната памет като място на загуба, но заедно с това все по-често се представя и като място на възраждане, завръщане и възстановяване. В рамките на следконфликтната програма на страната това се описва като част от политиката на т.нар. „Голямото завръщане“, представляващо ангажимент на държавата, насочен към възстановяване на общностите и инфраструктурата в районите, засегнати от разселване.
Град Ходжалъ е освободен на 19 септември 2023 г. в резултат на локални антитерористични операции. На 15 октомври 2023 г. Президентът Илхам Алиев издига Държавното знаме на Азербайджан в град Ходжалъ. Символичен момент настъпва на 28 май 2024 г., когато президентът Илхам Алиев и първата дама Мехрибан Алиева се срещат с жители, завръщащи се в Ходжалъ, връчвайки им ключовете за техните нови жилища. За тези семейства ключовете не са само дом, а символичен край на продължителното изгнание и начало на опит, било то и труден, за преодоляване на историческия разрив.
Възстановяването не се свежда до издигането на нови сгради. То означава възстановяване на поминъка, на обществените услуги и комуникациите, а именно изграждане на пътища, училища, здравни заведения, както и по-широка икономическа реинтеграция на региона. Официалната информация по програмата „Голямото завръщане“ на Азербайджан показва, че акцентът е поставен върху изграждането на мащабни транспортни, социални и инфраструктурни проекти в освободените територии.
На 25 февруари 2025 г. държавният глава подписва Разпореждане „За създаването на Мемориален комплекс в памет на жертвите на геноцида в град Ходжалъ“.
С цел международното признаване на геноцида, извършен срещу азербайджанския народ, и увековечаването на светлата памет на жертвите на трагедията, днес на 26 февруари 2024 г. се състоя церемония по полагане на основния камък на Мемориалния комплекс в памет на жертвите на геноцида в град Ходжалъ.
Мемориалният комплекс, създаден от Фондация „Хейдар Алиев“ по протежение на транспортния участък Ходжалъ-Аскеран, се състои от различни раздели. В него са представени факти за трагедията, извършена в нощта срещу 26 февруари 1992 г., както и информация за историята и географското значение на Ходжалъ и за живота в града преди трагедията, стоварила се върху мирното население. Гълъбите, разположени на тавана на мемориала, символизират почит към паметта на невинните жители на Ходжалъ, убити по време на трагедията, и изразяват стремежа към мир в света като цяло.
Мемориалът в памет на жертвите на геноцида в град Ходжалъ има съществено значение за представянето пред световната общественост на истината за жестокото клане, насочено срещу човечеството, за съхраняването на националната памет на азербайджанския народ и за увековечаването на паметта на жертвите на геноцида.
Без значение дали ще погледнем на тези процеси през призмата на политическо събитие или човешка драма, реалносттта остава непроменена: разселените хора навсякъде по света копнеят за еднакви неща: сигурност, стабилност, достойнство и възможност да възстановят ежедневния си живот.
Азербайджан нееднократно е заявявал, че се стреми към изграждане на бъдеще, основано на нормализация, възстановяване и регионална икономическа интеграция. Стремежът е изграждане на визия за Южен Кавказ, определяна от сътрудничество, а не от конфронтация.
За постигането на устойчив мир е необходимо повече от запазването на тишина след насилието. Необходима е способност страданието да бъде признато, да бъдат установени фактите с възможно най-голяма достоверност и да се създадат правни, политически и обществени механизми, чрез които да бъде търсена отговорност. Без това помирението остава крехко.
За Европа този урок би трябвало да звучи познато. Проектът за обединена Европа е изграден не върху намерението трагедиите на ХХ век да бъдат забравени, а върху стремежа те да бъдат осмислени – чрез памет, институции и общи правила, предназначени да предотвратят повтаряне на трагичните събития. Именно затова възпоменанието не е „стара история“. То е предпазна ограда.
За Ходжалъ се говори на универсален език, защото напомня три неудобни истини:
1. По време на война, цивилните са тези, които плащат най-високата цена, особено когато хуманитарната защита се провали.
2. Мирът не е устойчив без истина и отговорност. Забравата може временно да притъпи емоциите, но рядко изгражда доверие.
3. Паметта, не като гориво за омраза, а като ангажимент към „никога повече“, може да бъде гаранция за предотвратяване на трагични събития.
Съхраняването на спомена за Ходжалъ означава отсояване на правото на живот на цивилните по време на война, напомняне, че страданието не бива да бъде релативизирано и че справедливостта, морална, политическа и правна, остава необходима основа за всеки действително устойчив мир. Това е и утвърждаване на европейски стандарт, който следва да важи навсякъде: човешкото достойнство не подлежи на преговори, а защитата на цивилните не може да бъде избирателна.
В крайна сметка събитията от Ходжалъ не са просто азербайджанска трагедия. Те представляват предупреждение, вписано в по-широката европейска съвест: когато цивилните бъдат изоставени на логиката на войната, последствията се пренасят през поколенията, а цената на пренебрегнатия урок неминуемо се заплаща с човешки животи.
