Никой не може да спре Русия и тя разбра това. Руснаците видяха цялата импотентност на всички международни организации, които са абсолютно безсилни да спрат агресора. Това заяви пред NOVA украинската журналистка и режисьор Татяна Станева.
По произход тя е бесарабка българка и живее в Киев. В момента е в София заради световната премиера на филма си „Тя”. Субсидиран от Министерството на културата на Украйна, филмът е посветен на мълчаливите герои – съпругите на войниците. Лентата проследява живота на три жени от бесарабската област, от началото на войната до днес.
„На 24 февруари 2022 г. всички бяхме в паника. Не знаехме какво да правим, къде да отидем, колко дълго ще продължи. В началото мислехме, че ужасът ще свърши за месец - два. Не осъзнавахме колко дълго ще е”, разказва Татяна Станева. И добавя, че се свиква със ситуацията. „Просто се адаптираш. За нашите деца няма „не” или „не мога”. Няма ток? Има батерии, има генератори. Пада сняг? Боже, какъв е проблемът! Ще го почистим, нещо ще измислим, защото трябва”, разказва Татяна.
„Тази нощ, когато карах към Бесарабия, за да тръгна към България, удряха Болград. Това е градът, около който живеят най-много българи. Естествено, целите са електроцентралите. Съответно много хора остават без ток. Но не се пречупват, това не ги сломява. Напротив – гневът им става още по-голям. Не знам какво точно цели Русия с тези удари. Ние вече имаме термин, с който ги наричаме - „холодомор“. Като „гладомор“, който Съветският съюз извършва през 1930-1940 г.”, казва Татяна.
И добавя, че в началото имало много надежда за преговорите за мир. Вече обаче никой не им обръщал внимание. „Ние знаем, че на Русия не може да се вярва. След всяко преговаряне, има удари. Русия нарушава всички договорки, а след това поставя нови изисквания към нас. Вече имаме опит с даване на територии. Това обаче не доведе до нищо – само за кратко спря апетитите на Русия. Те го правят, защото могат. И никой не може да ги спре”, казва Татяна. И допълва, че украинците вече се надяват на чудо.
Филмът на Татяна Станева е свързан и с България.
„Едната от моите героини е българка. Мъжете им са българи, които служат в 88-и батальон, базиран в Болград. Този филм е по-различен, защото се фокусира върху жените, върху мълчаливите герои на тази война, които търпеливо чакат – чакат съобщение, чакат обаждане от фронта, чакат победата, за да могат да реализират мечтите си. Едната мечтае да роди дете след края на войната, втората – да събере цялата си рода на една маса, а третата - да се върне при родителите си в Житомир”, разказва Татяна.
През годините трите героини се променят. Татяна казва, че филмът е тежък, но все пак остава надеждата, че любовта наистина побеждава всичко.
„Започваш да цениш живота ужасно много. Ние, украинците, имаме чувството, че разполагаме само с днес. За утре никой не знае... От какво да се боим? В едно интервю ме попитаха защо все още живея в Украйна и тогава ми просветна – защото много я обичам. И тази любов побеждава страха“, казва Татяна.
