Без външна подкрепа нито една страна в конфликта в Судан нямаше да може да продължава да води война. В страната се разиграва една от най-тежките хуманитарни кризи в света. В последните дни Судан стана сцена и на масови убийства и жестокости срещу цивилни в Ал Фашир.
Войната в Судан избухна през април 2023 г., когато местната милиция "Сили за бързо реагиране" (RSF) и суданската армия влязоха във въоръжени сблъсъци заради интегрирането на милицията към войските на страната. Предвид, че сраженията не спират, броят на жертвите може само да се предполага, но ООН говори за над 140 000 загинали. В момента близо половината от общо 51 милиона жители на Судан зависят от хуманитарна помощ. В страната се разпространяват болести, а огромен брой хора гладуват.
Наблюдатели смятат, че международно признатото правителство на Судан, което ръководи и армията, е подкрепено от Египет, Турция, Русия и Иран. Египтяните и саудитците отричат да оказват подкрепа на която и да е въоръжена фракция в конфликта. Твърди се, че RSF получава подкрепа от ОАЕ, но те също отричат. "Силите за бързо реагиране" имат много поддръжници, които ги снабдяват с оръжия и гориво, но основен такъв остават Обединените арабски емирства", казва Хагер Али - изследовател от мозъчния тръст "Германски институт за глобални и регионални изследвания”.
Какво правят ОАЕ в Судан
ОАЕ не само отричат обвиненията, но и на свой ред отправят такива към армията на Судан, като дори поискаха извинение. В последните няколко дни Абу Даби заклейми публично жестокостите, извършвани от RSF, и обяви, че ще изпрати хуманитарна помощ за 100 милиона щатски долара. ООН и други международни организации обаче имат доказателства, че оръжията и мунициите на милицията идват тъкмо от ОАЕ. "Става дума и за дронове китайско производство, леки оръжия, автомати, военни машини, артилерия, минохвъргачки и муниции", казват пред "Уолстрийт джърнъл" източници от американските служби.
През 2024 г. ООН обясни в свой доклад, че RSF са свързани и с либийския генерал Халифа Хафтар и неговите въоръжени групировки, които имат свои съществуващи механизми за пласиране на оръжия. "Знаем, че ОАЕ са вкарвали оръжия директно през либийската граница в Судан, но също и през Чад и Уганда", казва Хагер Али. "В замяна ОАЕ, като традиционно най-големият вносител на суданско злато, поддържа достъпа си до ресурса". За милицията златото на Судан е един от най-важните ресурси, с които извършват трансакции - в момента повечето златни мини в страната са под техен контрол.
"Спокойно може да се предположи, че оръжията, които RSF използват в момента, не идват само от няколко снабдители, а от целия Сахел", смята експертът Али, който обяснява, че доставките се извършват често от Африканския корпус - преименуваната африканска дивизия на ЧВК "Вагнер". Преди края на мандата си през януари тази година Джо Байдън наложи санкции и на двете страни в конфликта и на седем компании от ОАЕ, обвинени, че снабдяват RSF с оръжия и други необходими ресурси.
Какви други интереси играят роля в Судан
Египет е основен поддръжник на армията и признава правителството. Според независимия мозъчен тръст "Институт за войната" Египет е обучил и пилоти на армията и им е осигурил дронове. Кайро отрича. Целта на Египет е да задържи конфликта далеч от своите граници, както и постепенно да върне обратно в Судан милиони бежанци.
Друг снабдител на суданската армия е Иран, който също осигурява дронове на тази страна във войната. Техеран се надява по този начин да си подсигури пристанище на Червено море, за да може да продължи да подкрепя оттам хутите в Йемен. Смята се, че Судан вече се използва като логистичен хъб за хутите. Турция също снабдява суданската армия с дронове и ракети. Интересите на Анкара също са свързани с достъпа до Червено море.
Въпреки че свързания с Русия Африкански корпус се намесва на страната на RSF, Москва играе незначителна роля в конфликта в Судан, смята Ахим Фогт от фондация "Фридрих Еберт": "Те имат икономически интереси най-вече относно износа на злато и във връзка с пристанищата, но доста ясно демонстрираха, че нямат интерес да се намесват в нещо, което наричат вътрешен конфликт".
Може ли външен натиск да доведе до примирие?
Истинско влияние върху Судан могат да окажат САЩ, Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, смята Фогт. Те са част от т.нар. "Инициатива Quad", чиято идея е да се изгради пътна карта за прекратяване на войната или поне за постигане на хуманитарно примирие. Въпреки че тези държави имат свои интереси в Судан, те се събраха на преговори с идеята да постигнат тримесечно прекратяване на огъня - безрезултатно. В същия ден, в който се проведоха разговорите, RSF завладя Ал Фашир и извърши масови убийства.
За Летиция Бадер, директор на "Хюман Райтс уоч" за Африканския рог, мащабът и тежестта на последните изстъпления в и около Ал Фашир сега трябва да доведат до "последици за ръководството на "Силите за бързо реагиране" и техните поддръжници, по-специално ОАЕ, които продължават да оказват подкрепа, въпреки ясните доказателства за престъпленията", заяви тя."Бихме искали да видим Съветът за сигурност на ООН незабавно да пристъпи към налагане на санкции срещу лидерите на RSF", каза Бадер и призова международната общност да гарантира, че ще бъде понесена политическа и наказателна отговорност. След международното възмущение от масовите убийства и жестокости, "Силите за бързо реагиране" арестуваха няколко от своите бойци. Но наблюдатели твърдят, че жестокостите продължават.
Автор: Дженифър Холайс
