Руското военно командване продължава да поддържа тезата за „победата на Путин“, според която изтощаването на украинската армия ще доведе до крайна победа. На 18 септември президентът Владимир Путин съобщи, че над 700 000 руски войници са разположени по фронтовите линии, а началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов обяви напредък „на почти всички фронтове“, предава News.bg.
Международният институт за стратегически изследвания (ISW) обаче подчертава, че победата на Москва не е неизбежна. Украйна и Западът могат да използват руските слабости, огромни човешки загуби, икономическо изтощение и трудности в мобилизацията, за да притиснат Кремъл към преговори. Само от януари 2025 г. досега Русия е изгубила над 299 000 души в бойни действия, докато териториалните ѝ придобивки остават ограничени.
Политическа и дипломатическа офанзива на Кремъл
Кремъл продължава да настоява за първоначалните си цели в Украйна. Външният министър Сергей Лавров заяви, че компромис е възможен само при гарантиране на „законните интереси на Русия за сигурност“ и правата на руското население в Украйна. Москва също се стреми да отдели двустранните отношения със САЩ от конфликта, като оказва натиск върху администрацията на Доналд Тръмп за нормализиране на икономическите връзки без край на войната.
Паралелно Кремъл засилва информационната си кампания срещу Европа. Лавров и президентският пратеник Сергей Иванов отправиха обвинения към Финландия в „реваншизъм“ и „депопулация“, а депутатът Алексей Чепа заяви, че членството на страната в НАТО е намалило руските туристически и инвестиционни потоци. Според ISW това е част от по-широка стратегия, сходна с използваната в Украйна.
Литовските власти дори свързаха руското военно разузнаване с палежи в Европа през юли 2024 г., целящи да внесат страх и хаос.
Украйна и Полша: съюз в дроновата война
След масираните руски атаки с дронове на 9-10 септември, Украйна и Полша подписаха меморандум за сътрудничество в разработването и обучението за използване на безпилотни системи. Украински експерти ще обучават полски военнослужещи, а Варшава ще получи 43,7 млрд. евро от програмата SAFE на ЕС за укрепване на военната си индустрия.
На 17-18 септември Русия изстреля десетки дронове от различни региони, но украинските сили свалиха 48 от тях. Ударите нанесоха щети върху жилищна, търговска и железопътна инфраструктура в Киев, Полтава и Чернигов.
Милитаризация и вътрешна политика
Москва продължава да интегрира Беларус във военните си структури чрез обучение от групата „Вагнер“. В Русия Кремъл стартира програма за назначаване на ветерани от войната в държавните институции „Време на героите“. Идеята за 3% квота беше определена от Путин като „привлекателна“, но рискова заради опасност от формализъм.
Паралелно Путин удължи мандата на Валерий Герасимов с още пет години, демонстрирайки предпочитанието си към лоялни, макар и възрастни командири. Кремъл също потвърди напускането на заместник-шефа на администрацията Дмитрий Козак, свързвано с разногласия около войната.
Енергийна война: украински удари срещу рафинерии
Украйна продължава да атакува ключови енергийни обекти в Русия. В средата на септември бяха поразени рафинериите Lukoil-Volgogradneftepererabotka и Gazprom Neftekhim Salavat, като последната пострада сериозно в блока за производство на горива.
В Краснодарския край отломки от дрон предизвикаха пожар близо до петролно-газово съоръжение. От март 2024 г. до септември 2025 г. само рафинерията във Волгоград е била атакувана 12 пъти.
Хуманитарен аспект
На 18 септември Русия и Украйна проведоха нов обмен на тела Москва върна 1 000 украински военни, а Киев 24 руски.
