Изобщо християнското - като път, е обратното на това, което става в света. Всеки си иска своето. Защо своето е грехът - аз го искам това нещо. То е като вирус, като блокаж, все едно дявола ни инжектира с наркотика на греха. И ние все си казваме, че го искаме. Човек е инжектиран с този вирус, с този наркотик, с тези форми на греха. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ богословът Георги Тодоров.
„Така че не трябва да се учудваме за новия световен ред. Той е както предишния и по-предишния – все варианти на едно и също. Ние правим една голяма грешка, след като си казваме лош Хитлер, а неговият враг Сталин, а техни врагове са Чърчил и Рузвелт. Доброто ченге, лошото ченге, средното ченге – все е едно и също. Просто в тях виждаме сродният дух, който иска обратното на Бог. Просто всеки го прилага по различен начин“, сподели още богословът.
„Примерно гордостта е много сладък грях, разпространена всякъде. Всички ние сме малко или много горделиви. Някои го смятат за достойно, други не. И пред нас стои един вечен цивилизационен избор, с който не можем да свикнем. Ние търсим своето на инжектиране със злато, с греха, защото искаме още от същото и то с дълго въздействие. Грехът не е отрова, която изпиваш и умираш за 5 минути. Грехът убива душата ни“, добави гостът.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.