ЕС засилва натиска върху Белгия да използва замразени руски активи за „репарационен заем“ на Украйна, съобщава Financial Times, позовавайки се на дипломатически източници.
В началото на октомври Ройтерс съобщи , че лидерите на ЕС подкрепят плана на Европейската комисия да използва руски активи, замразени в депозитара Euroclear (под белгийска юрисдикция). Депозитарът съхранява руски активи на стойност приблизително 190 милиарда евро. Планът не предвижда директно отчуждаване на активите; вместо това ЕС ще предостави на Украйна заем от 140 милиарда евро, обезпечен с тези средства.
Според плана, Украйна ще трябва да изплати заема след края на войната и Русия да се съгласи да компенсира щетите. След това Европейската комисия ще върне средствата на Euroclear и Русия ще може да ги използва отново.
Белгийският премиер Барт де Вевер от своя страна заяви, че е поискал от други лидери на ЕС да предоставят правни гаранции, че всички страни от ЕС ще споделят потенциалните финансови рискове в случай на евентуални съдебни дела или други действия от страна на Русия. Без това Белгия не би се съгласила с конфискацията на средства. Позицията на Брюксел предизвика осъждане от някои членове на ЕС.
Страните от ЕС твърдят, че ситуацията в Украйна изисква солидарност, припомняйки, че например Полша беше домакин на основния център на западни оръжия за Украйна, а Дания дари изтребители F-16, без да изисква от други страни да споделят рисковете. „Вярваме, че рисковете за Белгия тук са доста ограничени. Това не означава, че няма рискове и не означава, че не искаме да започнем много сериозен разговор с Белгия... Но тези рискове вероятно са управляеми“, каза един дипломат.
От 2022 г. насам белгийското правителство е събрало 3,6 милиарда евро данъци върху печалбите, получени от замразени руски активи. Както отбелязва FT, въпреки твърденията на Белгия, че тези данъчни приходи са изцяло предназначени за подкрепа на Украйна, не всички пари са преведени в Киев.
През миналия месец Белгия категорично отхвърли предложението на германския канцлер Фридрих Мерц за използване на замразените от ЕС руски активи за финансиране на Украйна, предаде белгийската новинарска агенция Белга, цитирана от БТА. „Искам да съм напълно ясен по този въпрос. Да вземем парите на Путин и да оставим рисковете на нас? Това няма да се случи“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер. По-рано в статия за FT Мерц предложи замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на безлихвен заем за Украйна в размер на около 140 милиарда евро. Съгласно плана на Берлин, заемът ще трябва да бъде възстановен едва след като Русия изплати компенсации за военните щети.
Голяма част от тези средства - приблизително 170 милиарда евро, се съхраняват в белгийския централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear). В момента единствено лихвите от блокираните активи се насочват за подпомагане на Украйна. Белгия обаче отхвърля използването на самите активи, опасявайки се от арбитражни искове и от риска в бъдеще да бъде принудена да върне сумите на Москва.
Освен това евентуалното разпореждане с тези средства би оказало сериозно отражение върху публичните финанси на страната. Белгийското правителство разчита на 25-процентния корпоративен данък върху руските активи, за да финансира плановете си за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП. Ако ЕС приеме предложението на Мерц, Де Вевер ще трябва да търси алтернативни източници на приходи.
