Шофьорите често подценяват факта, че някои напълно законни и широко достъпни безалкохолни напитки могат да изиграят лоша шега при рутинна проверка за алкохол на пътя. Причината за това се крие в технологията на тяхното производство, която разчита на естествена ферментация. В резултат на този биохимичен процес в крайния продукт се отделя минимално, но напълно реално количество етилов алкохол, което е абсолютно достатъчно, за да задейства чувствителните сензори на полицейските измервателни уреди.
Ярък пример в това отношение е традиционният квас. Бутилираният вариант, произведен по индустриален начин, обикновено съдържа между 1 и 1,2% алкохол, докато при домашните рецепти този процент може да бъде забележимо по-висок поради неконтролируемия процес на зреене. Шофирането непосредствено след консумация на такава напитка крие риск от фалшиво положителен тест. Дрегерът реагира предимно на остатъчните алкохолни пари в устната кухина, които изчезват напълно едва след около 15 до 20 минути.
Подобен и дори по-изразен ефект на българския пазар има добре познатата боза. Тази традиционна гъста напитка, произвеждана от ферментирали зърнени култури като просо, пшеница или ръж, преминава през смесена млечнокисела и алкохолна ферментация. Докато съвсем прясната боза съдържа пренебрежимо малко количество етанол (обикновено под 0,5%), ситуацията се променя драстично с времето. При по-топло време или неправилно съхранение ферментацията продължава в бутилката, като нивата на алкохол могат бързо да достигнат и дори да надхвърлят 1,5%.
За да се избегнат неприятни ситуации и усложнения с контролните органи, е препоръчително консумацията на квас, по-стара боза или други ферментирали напитки да се избягва непосредствено преди сядане зад волана. При евентуална проверка веднага след пиене, най-разумното решение е водачът да изчака поне петнадесет минути или старателно да изплакне устата си с чиста вода, за да изчисти остатъчните пари от устната кухина и да си спести напълно излишния стрес.
