Китайският отговор на космическата мрежа Starlink придобива все по-сериозна динамика благодарение на навлизането на частния капитал в сектора. Ракетата-носител Zhuque-2E Y7, конструирана от компанията LandSpace, осъществи успешна мисия от космодрума Дзюцюан. Двустепенният апарат изведе в планираната орбита 10 спътника от широколентовата мрежа SpaceSail, позната още като Qianfan. Полетът се превърна в първото масово изстрелване на елементи от тази национална съзвездийна система, поето от частна фирма, вместо от държавните структури.
Новият вариант Block 2 на ракетата Zhuque-2E надгражда значително стандартния модел. С височина от близо 56 метра и стартово тегло от 267 тона, машината разчита на екологично чиста горивна двойка от втечнен метан и течен кислород. Първата степен се задвижва от четири ракетни двигателя TQ-12A с обща тяга от 3312 kN, а за втората степен отговаря силовият агрегат TQ-15A. Конструкцията позволява полезен товар от шест тона до ниска околоземна орбита и четири тона до слънчево-синхронна орбита.
Един от ключовите инженерни напредъци при ракетната система е използването на преохладени горивни компоненти. Това повишава плътността на метана и кислорода, осигурявайки по-висок капацитет без увеличаване на физическите размери на резервоарите. Втората степен вече разполага и с възможност за трикратно запалване – първо за влизане в орбита, второ за корекции и трето за контролирано сваляне от орбита след пускане на спътниците, с цел ограничаване на космическия отпадък.
Осъществената мисия е 15-ата поред за сателитното съзвездие SpaceSail. С пускането на новата партида броят на апаратите в орбита надхвърля 240 единици. Ракетата Zhuque-2, която през 2023 година влезе в историята като първата метанова ракета, достигнала орбита, преминава от тестова фаза към масово обслужване на спътникови мрежи.
До този момент разгръщането на проекта се осъществяваше предимно от държавната корпорация CASC и нейните носители Long March. Навлизането на частни аерокосмически компании цели драстично ускоряване на темпото, за да може Китай да компенсира преднината на американската мрежа Starlink. Паралелно с това в страната активно се разработва и технология за повторна употреба на ракетите-носители, което допълнително ще редуцира разходите за бъдещите изстрелвания.
