Космически технологии и италианска страст се преплетоха в неочакван съюз, за да превърнат електрическото бъдеще на Маранело в истинско сетивно пиршество. Ferrari потърси експертната помощ на НАСА, за да калибрира ускорението на своя нов модел Luce по начин, който да спира дъха, без да предизвиква стомашен дискомфорт. Оказва се, че тънката граница между дивата емоция и чистото физическо неудобство се крие в детайлните изследвания на човешката поносимост към претоварване.
Бенедето Виня, кормилото на легендарната марка, е категоричен – бруталната и често стряскаща тяга на съвременните електромобили може да бъде по-скоро потискаща, отколкото вълнуваща. Затова инженерите са разнищили всеки аспект от динамиката: от надлъжното ускорение и прецизното спиране до поведението в завоите. Целта е Luce да не бъде просто бърза машина, а инструмент, който резонира с човешката природа, благодарение на натрупания опит от аерокосмическите симулации.
Въпреки липсата на традиционен двигател с вътрешно горене, пилотът няма да бъде лишен от контрол. Зад волана на Luce са монтирани пера, които вместо регенерация, ще дирижират подаването на въртящия момент, придавайки на автомобила жива и пулсираща реакция. Тук не става дума за изкуствено имитиране на симфонията на V12, а за облагородяване на естествения "глас" на електрическата конфигурация, така че характерният почерк на марката да остане непокътнат.
Макар суперколата да не е замислена като спартанско оръжие за писта, тя обещава солиден пробег от над 500 км с едно зареждане. Очевидно във Ferrari вярват, че бъдещето не трябва да бъде плашещо тиха стерилна капсула, а емоционално преживяване, в което науката на НАСА и естетиката на Маранело работят в пълен синхрон.
