Човечеството официално се завърна в дълбокия космос. След повече от половин век чакане, историческата площадка 39B в космическия център „Кенеди“ отново се разтресе от мощта на най-колосалната ракета, създавана някога – Space Launch System (SLS). Мисията Artemis II потегли към Луната, маркирайки първия път от ерата на „Аполо 17“ насам, в който хора напускат околоземна орбита, за да се насочат към нашия естествен спътник.
Екипажът, който има честта да прокара този нов път, се състои от четирима ветерани: командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистите Кристина Кох и Джереми Хансен. Заедно с тях на борда на кораба „Орион“ пътува и малкият талисман Райз – плюшен индикатор за нулева гравитация, избран чрез международен конкурс. Преди старта астронавтите преминаха през строга изолация, за да гарантират пълната безопасност на мисията.
Графикът на това епично пътуване предвижда десетдневно приключение по свободно плаваща траектория. Планът е ясен: „Орион“ ще заобиколи Луната, без да каца или да влиза в постоянна орбита, след което ще се насочи обратно към дома. През това време екипажът ще подложи на екстремни тестове всички жизненоважни системи – от защитата срещу космическа радиация и топлинния щит до сложните навигационни инструменти. Това е генералната репетиция преди голямото завръщане на повърхността, планирано с мисията Artemis IV през 2028 година.
Пътят до успешното изстрелване обаче не беше лишен от препятствия. Подготовката на SLS бе съпътствана от технически главоболия, включително течове на криогенно гориво и проблеми с наземната инфраструктура, които наложиха отлагане на старта с един месец. Дори в деня на полета обратното броене бе спряно за десет минути малко преди старта, но в крайна сметка всичко премина безупречно. Девет минути след отделянето от земята основната степен си свърши работата, а на 3 април „Орион“ ще активира двигателите си за решителния тласък към Луната.
Успехът на Artemis II не е просто поредната новина за технологичен напредък. Това е началото на нова ера, в която Луната няма да бъде само далечна цел, а преден пост на човешката цивилизация. С тази стъпка НАСА и нейните международни партньори полагат основите за бъдещи лунни бази и, в по-далечна перспектива, за първите стъпки на човек върху червените пясъци на Марс.
