След победата на Испания с 1:0 над Аржентина на финала на Световното първенство през 2026 г., един от най-трогателните моменти на празненството беше жестът на крилото Нико Уилямс. Играчът на Атлетик Билбао влезе като резерва през второто полувреме и в продълженията направи асистенция за Феран Торес, който отбеляза решителния гол.
След мача Уилямс се приближи до майка си, Мария Артур, която беше на трибуните, и ѝ връчи златния медал от Световното първенство.
По-късно Нико обясни защо е избрал да го подари на майка си.
„Бърз съм, но не по-бърз от майка ми. Тя избяга от смъртта и прекоси пеша пустинята Сахара, отправяйки се от Гана към Испания. Дадох ѝ шампионския си медал, защото го заслужаваше повече от мен“, каза играчът.
През 1993 г. семейство Уилямс напуска Гана в търсене на по-добър живот, прекосявайки част от пустинята Сахара и в крайна сметка се установява в Испания.
