Точно когато се навършиха 10 г. от шампионската титла на Лестър в Англия, един отбор повтори чудото... само че в Швейцария. Три кръга преди края Тюн, от едноименния град с 44 000 жители, си осигури първото място в Суперлигата – дебютен трофей от най-високо ниво за 128-годишния клуб. До момента отборът имаше второ място през 2005 г. и два финала за купата.
Към епичността се добавя и фактът, че само преди година Тюн играеше във втора дивизия. Определян като аутсайдер в борбата за титлата, отборът надскочи себе си и показа, че всичко е възможно дори в свят, управляван от парите. Решаваща се оказа серията от средата на декември до средата на март, когато тимът спечели 12 мача и завърши наравно в един.
Въпреки че това е първа титла за Тюн, отборът вече е играл в Шампионска лига – през сезон 2005/06, когато стана втори в първенството на Швейцария. Тогава отборът спечели четири точки в групата, изоставайки от Арсенал и Аякс, но завърши пред Спарта Прага и се класира за плейофите за Купата на УЕФА. А легендите на онзи отбор сега са основните архитекти на отбора-чудо, както вече наричат Тюн.
Треньор на тима е Мауро Лустринели, който е втори във вечната ранглиста на голмайсторите на клуба (51 попадения в 112 мача). През сезон 2005/06 той вкара 20 гола и игра за Швейцария на Световното първенство през 2006 г.. Завърши кариерата си в Тюн през 2011 г., а след това остана в клуба - като старши треньор, в щаба и в академията. От 2018 до 2022 г. беше треньор на младежкия национален отбор на Швейцария до 21 г., след което се завърна в Тюн.
По това време клубът вече играе във втора дивизия от няколко години. Под ръководството на 50-годишния Лустринели отборът завършва шести през 2023 г. и втори през 2024 г., но губи в плейофите поради гол в добавеното време. През 2025 г. обаче печели втора дивизия и влиза в елита.
От 2021 г. президент на Тюн е Андрес Гербер, който е част от клуба вече 23 години. Има 185 мача за клуба от 2003 до 2009 г., а след края на състезателната си кариера става част от треньорския щаб, а след това и спортен директор. През 2021 г. пък е старши треньор на отбора.
Мениджърът по развитие на талантите е Нелсън Ферейра, който е №1 по изиграни мачове (380) за клуба за всички времена. Той има два периода в отбора: 2001-2008 г. и 2012-2019 г. След отказването си от футбола остава в клуба на мениджърска позиция, което свързва първия отбор с академията.
Лустринели, Гербер и Ферейра играха на „Хайбъри“ срещу Арсенал през септември 2005 г. – дебютният мач на Тюн в Шампионската лига. Ферейра дори се разписа при загубата с 1:2, като победният гол на Денис Бергкамп падна в 90-ата минута. 21 години по-късно, когато „Хайбъри“ отдавна го няма, това трио все още пише историята на Тун.
И те не са единствените примери. Вратарят Патрик Бетони, който игра за Тюн от 2006 до 2009 г. е треньор на вратарите от 2012 г. Кондиционният специалист Ерик-Пиер Цюрхер е в клуба от 2008 г., а спортният директор Доминик Албрехт - от 15 години.
„Този клуб е семейство. Нашият екип работи заедно от 100 години. В Тюн сме толкова дълго, защото парите не са най-важното нещо за нас. Изграждаме отбор около играчи, които могат да се идентифицират с Тюн. Когато станах президент през 2021 г., първата ми цел беше да оцелея, защото бяхме във финансови затруднения. Сега ситуацията е сюрреалистична. Това е пример за всички. Всеки може да мечтае“, каза Гербер пред The Аthletic.
Седем играчи на Тун са играли повече от 2000 минути този сезон – и всички са швейцарци. Според Transfermarkt, общата стойност на играчите е 22,4 милиона евро и по този показател е на осмо място в лигата от 12 отбора. За сравнение, Йънг Бойс е оценен на 65,8 милиона евро, а Базел - на 57,4 милиона евро. Голмайстор на отбора е 24-годишният Елмин Растодер, който в 34 мача има 13 гола. Роден в Швейцария, той представлява националния отбор на Северна Македония. Халфът Бертоне Леонардо е отбелязал 10 попадение в 32 срещи. Капитан на тима е 31-годишният защитник Марко Бюрки, който е в тима от пет години, като преди това игра и два сезон под наем.
„Имах съмнения относно втората дивизия. Но бях привлечен от факта, че същите хора бяха там – президентът, кондиционният треньор. Знаех какво да очаквам“, признава той.
