Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Не, разбира се, не приличаме изцяло на Италия, да не си помислите - нито по кухнята, нито по отношението към историята, нито по изкуството. Слава богу не приличаме и по фашизма, изобретен там като генеричен националистки опит да се въздигне нова Римска империя.
Обаче можем доста да се поучим от двойственото отношение на Джорджа Мелони спрямо либералната демокрация, която изглежда вече да е в залез дори и във Франция. Ние имаме общи неща с Италия - хем по отношение на крадливостта, хем по отношение на привидния либерален консенсус. Разликата е, че при нас се радваме на благи едри властници, вече чисти леви популисти, които ни уверяват, че всичко е наред и държавата ще се погрижи за всичко, а в Италия имат Мелони. За пръв път след Втората световна тя като лидер не крие своя фашистки произход. Веднага уточнявам: Джорджа Мелони не е никак виновна за управлението на Мусолини, но за пръв път италианците сякаш гласуваха решително вдясно и "простиха" на предците си за онова, което всъщност породи по-късно и германския нацизъм.
Майстори на скрития език на омразата
Между другото, там отдавна историческата вина не е тема, нямало е по ред причини "дефашизация" и "демусолинизация", а те днес въобще не мислят за това. У нас също никога нямаше реалистичен дискурс за практическа декомунизация. Днес италианците мислят, подобно на нас, предимно за европейските фондове по плана за развитие, които при тях общо ще възлязат на над 200 милиарда евро. И това отчасти се дължи на уж "центристкото" наглед правителство на Мелони. Си, черто: Джорджа за италианците изглежда не просто приемлива, но и напълно чудесна популистка след абсолютния Берлускони. Тя, разбира се, е и бясно настроена срещу имигрантството към италианските острови (поне в публичното си говорене). Това някак я родее с нашите правителства в последните десетина години, които не са имали де факто и грам от техните проблеми по въпроса, но въпреки това, както повелява неопопулизмът, ние негласно мразим чуждия и се кръстим три пъти, че нито една бежанска вълна не иска да остава у нас.
Италианските популисти, включително Мелони, са майстори на скрития език на омразата, нашите тук са като чавдарчета. В Италия винаги напомнят не само наследството на Рим, но и на средновековните градове държави като Венеция, Флоренция и Генуа. Също така са майстори на отхвърлянето на вината за фашизма - по подобен начин и нашите пост-комунисти, изтрепали сума ти народ, днес са в основата на почти всички политически партии.
Примерът "Мелони"
И те, сегашното наше статукво, могат не на шега да се поучат от Мелони - с уговорката, че в Италия имат далеч по-ясни разбирания за ляво и дясно. "Фратели д’Италия" на Джорджа взе властта през септември 2022. Разбира се, всички истински либерални медии по света реагираха с шок и обявиха, че новото правителство е "неофашистко". Обаче три години след това се оказва, че родова "фашистка" или не, Мелони води една съвсем разумна дясна политика, която да държи всички крайни салвинита далеч от властта. Съмненията, че тя е политически неофит и няма да се справи, се разсеяха още през първата година, докато Италия - държавата, която може би пострада най-много от Ковид - се възстановяваше. За разлика от нашите тук, тя успя да убеди средния италианец, че животът се завръща, отново ще можете да си седите на чашка грапа, обсъждайки политиката, а папа Берлускони вече го няма.
И това, забележете, без да отнема основни човешки свободи въпреки острите ѝ декларации - за хората там тя изглежда честна, макар и първата премиерка в строго мачистка държава.
И тук нашето статукво може да се поучи. Нещата се променят, включително и дигитално поколенчески - престанете да се конфронтирате с основната опозиция ПП-ДБ, това не носи ползи в горния слой на обществото. Конфронтирайте се с чевенгурите като Радев и Костадин, и с умни десни мерки ги дръжте далеч от властта. В Италия, разбира се, е малко по-различно - там нямат, исторически и изобщо, проруски девианти, а и от Алдо Моро и Енрико Берлингуер насам нямат и истински "комунисти".
Още нещо за нашите политици, особено остатъчните демократи: италианският темперамент често прави така, че разправиите да не са между партии и идеологии, а вътре в самите партии. Това се случи и в "Лига" на Салвини, и във "Форца Италия" на покойния Берлускони. Но впечатляващата госпожа направи така, че в редиците на "Фратели" да се влеят почти всички разпознаваеми недоволни от другите партии.
А ние имаме ли подобен политик?
И най-важният урок за нашите: каквото и да прави срещу либерализма, доколкото италианският паезано го е възприемал, Мелони държи абсолютно твърд курс към евромейнстрийма, зададен впрочем и от нейния предшественик Марио Драги. Перчо̀, Джорджа - за разлика от Хамлетовия Макрон - прави впечатление на изключителен прагматик. Извън идеологемите, нашите тук могат решително да я изучават, колкото и мачовското им чувство да не позволява разбирането, че тази дама вече е доказан политик. Да, има и уговорки - на първо място нейният неофашистки бекграунд, спорните маневри с бежанците, а и в Тоскана примерно се сърдят за някакъв допълнителен туристически данък. Но ако нашите наистина трябва да взимат пример за балансирана дясна - подчертавам, дясна - политика, Джорджа Мелони е адекватен пример.
Защото балансира. Седи си в "Палацо Киджи" в Рим, не обикаля с джипката, и прави онова с моркова и тоягата за отделните социокултурни групи. Разбира, че италианският псевдолиберализъм на Джулио Андреоти вече не работи, с извинение за римата. Тя просто си каза честно на тази застаряваща нация, че да, ще "гепи" всичко от ЕС, което е възможно, но само с лежане и кафенце с грапа няма да стане.
Италианците видимо я разбраха. А ние имаме ли подобен политик? Или ни предстои?
