Румен Радев очевидно се опитва да затвори избора на обществото в капана на триадата Борисов–Пеевски–Радев. И както виждаме – медиите все по-настойчиво ни бутат в тази рамка. Но проблемът е, че покровителят на договорите с „Боташ“ и пътя на Копринката няма как да се превърне в образа на Робин Худ. Истината е друга: в момента тече надпревара кой да оглави гнева на хората – гняв, който извира от всякакви посоки – политически, социални, икономически, морални.
На терена вече има ожесточена битка в ляво от центъра и сред националистите. „Възраждане“ – политическите хрътки под контрола на Борисов – и Радев се борят за овладяване на гласа на протеста вляво. Пеевски действа през БСП, които също влязоха в играта и вкараха нова тема – Китай, като надградена версия на руския наратив.
Радев се опитва да забие клин между Борисов и Пеевски, като говори за „дерeбеи“, визирайки Пеевски. Но зад цялата реторика винаги става дума за едно и също – за подялба на баницата. Последният пример е показателен – сблъсъкът около назначението на шефа на НСО срещу главния секретар на МВР. И този пазарлък си върви, невидим за публиката, но добре познат на всички в системата.
Големият проблем на Радев, Пеевски и на Борисов е, че и двамата не проумяват нещо просто: в България няма място нито за „български Орбан“, нито за „български Фицо“, нито за „български Ердоган“. А тези три образа, взети заедно, се събират в триадата Борисов–Радев–Пеевски.
Затова и тези остри изказвания на Радев са повече шум, отколкото съдържание. Това е отчаян опит да компенсира факта, че не успя да оправдае очакванията на собствените си хора – да излезе от президентството и да оглави политическа партия. И понеже не може да промени съдържанието, повишава децибелите.
Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница
