Орбан не печели избори само с програма. Печели ги като търси и намира враг. Когато рейтингът пада, се вади външната заплаха. Когато икономиката скърца, се говори за заговор. Когато обществото се разколебае, се мобилизира страхът.
Същата школа вече се практикува и тук.
За това предупреди във "Фейсбук" Илиян Василев.
Родните „орбановци“ нямат нужда от Брюксел за враг. Те си произведоха вътрешен – ПП–ДБ. Целта не е спор по политики. Целта е демонизация през етикети. Не е конкуренция, а делегитимация. Или си с нас, или си част от заговор.
Ако тенденцията се запази и ГЕРБ и „Новото начало“ не могат да съберат повече от 80 депутати, изкушението за ескалация ще расте. Историята показва, че когато властта усеща, че губи почва, тя предпочита да подпали къщата си, вместо да я предаде.
Когато започнат да говорят за „преврат“, не бързайте да вярвате, че предупреждават. По-често това е репетиция. Класически пиар ход – обвиняваш другите в намеренията, които сам обмисляш. Създаваш усещане за извънредност, за да оправдаеш извънредни действия.
Моделът е познат: ако не сме ние, идва хаосът. Ако не сме ние, държавата се разпада. Ако не сме ние, ще ви отнемат всичко.
Това не е политика. Това е заложническа реторика.
Истината е проста – нито Борисов, нито Пеевски могат да живеят в нормална държава с функциониращо правосъдие. Защото нормалната държава изисква отчетност. А отчетността е риск.
Затова се произвеждат кризи. Затова се измислят и надуват скандали. Затова се говори за преврати. Страхът е последното убежище на изчерпаната власт.
Но има и риск за тях.
Колкото по-брутални стават атаките, толкова по-видим става страхът им. А когато обществото усети страх у силните, легитимността започва да се пропуква.
И тогава вече въпросът не е кой кого демонизира.
Въпросът е кой ще издържи по-дълго.
