Автор: Ивайло Нойзи Цветков
Как ти изглежда българската демокрация през 2025, в която е въпрос на оцеляване да не влизаш в полезрението на държавата?
Милко Лазаров: Голям въпрос за отговаряне. Вярно, напоследък Окото е напрегнато и зорко. Което означава, че Фродо и Сам са наблизо.
Какво би казал за вече всекидневната ситуация, в която няколко истерика във Фейсбук сякаш задават дневния ред, включително на централните новини? Ето, ти спечели субсидия за нов филм след "Стадото". Представи как някой си в социалните мрежи решава да изпльоска нещо против теб, и това може да се превърне в протест.
Милко Лазаров: Едва ли има подобни вълнения и интерес към българското кино в мрежите. Но да, надуват се разноцветни отровни балони, с които се кичат социалните трибуни. Балони, изпълнени със зловонния дъх на тези, които ги надуват. Истерията заема своята роля в новата народняшка драматургия на общото живеене. Възможно е това да идва от копнеж за видимост, от нетърпеливото желание да бъдеш забелязан. Културни пориви, все пак (смее се).
Какви необратими девиации донесе дигиталната революция? И какво все пак е позитивното при нея?
Милко Лазаров: Дигиталната ера едва започва. Няма и прашинка новост днес, която "аналоговите" фантасти не са описали още преди десетилетия. Предстои посягане към безсмъртие и култ към господството на човешкия вид. Объркването на високата администрация как и дали да регулира правилата в тази нова ситуация силно забавя процесите. Ако което и да бъде правителство регулира тези процеси, това ще дава предимство за несменяема власт. Ако пък няма регулация и се доверим на естествения ход на процесите, съществува заплаха от хаос и промяна на обществения модел. Изобщо, човечеството се намира в капана на фиктивния избор. Когато е спокойно, гражданското общество има нагласата да възприема себе си повече като публика, отколкото като протагонист на градивните обществени придвижвания.
Какво би казал за особената система, наречена "българска политика", която по моему се държи така, сякаш не е чувала за прословутия обществен договор?
Милко Лазаров: Не бих казал, че поведението на родните политици се задвижва от мотиви, далеч по-различни от тези на политиците в развитите демокрации. Видимата изява е културен въпрос. Моделът "аз съм прост и вие сте прости и затова се харесваме" е дълбоко откровение по нашенски. Рухване в прегръдка след тежка изповед. Това, което прави разликата, е разбирането за обществен договор изобщо. Гражданското общество дефинира взаимоотношенията с политическата класа. И това съгласие между управлявани и управляващи не е просто спогодба, това е ядката на държавата. Намиране на обществено приемливата граница в конфликта Свобода-Закон. Тук имаме специфични разбирания за този диалог. Ориенталска алафранга, ако мога така да кажа. И ще мине още време, преди съвсем да осъзнаем, че като граждани имаме ангажимент по силата на този същия обществен договор и той предопределя до голяма степен нашето бъдеше и това на децата ни. Тогава може би ще се появи автентично гражданско общество, което ще се доверява повече на разума си, отколкото на емоционалните прегръдки след срамни, неискрени изповеди.
Възможно ли е бъдещите все по-усъвършенствани итерации на изкуствения интелект да заменят човешката креативност – в киното и не само?
Милко Лазаров: Не мога да преценя. Със сигурност, човешкото съзидание е вече предизвикано.
Има ли такова нещо като бързо и бавно кино? По подобие на храната?
Милко Лазаров: Според моите разбирания за кино, вътрешнофилмовото време не се подчинява на категории като бързо и бавно. Ако филмът вълнува, ако възниква емпатия към персонажите, няма голямо значение каква е динамиката на разказа. Вероятно и с храната е така.
Как да се справи режисьор, който е решил да прави "бавно" и умозрително кино в оглушителна попкултурна среда, в която вниманието върху видеосъдържание не се задържа повече от секунди?
Милко Лазаров: Това не зависи съвсем от автора. Вярвам, че не е възможно или е малко вероятно да създадеш откровено филм, който е съобразен с трендове или актуални теми и този филм да се различава от таланта и почерка на автора. Накрая, колкото и авторът да се е стремил да се съобразява с модерното, филмът носи специфичен отпечатък и разпознаваемост на режисьора. С малко думи – ако авторът остане верен на своите таланти, филмът ще спечели. И ще срещне зрителите, които е трябвало да срещне.
Може ли киното и въобще изкуството днес да възпитава вкус, а не да го следва? В среда, която предоминантно не схваща културни препратки?
Милко Лазаров: Не съм убеден, че е необходимо да изследвам разбиранията на младите хора за света. Това е повече техен, отколкото мой свят. И те най-добре усещат в какъв свят искат да живеят и ще се борят доблестно за този техен прекрасен нов свят. Както правихме и ние в тогавашния наш прекрасен нов свят. Всеки с културните си необходимости. Любопитство и откривателство ще водят талантливите в дългия път на пренасяне на огънчето нататък.
Би ли режисирал ТВ-риалити?
Милко Лазаров: Не съм мислил за това. При определени обстоятелства вероятно бих.
Кога и как намираш време за погледа навътре? Представям си, че изследваш неща като новата френска вълна с Годар и Трюфо, Нойер Дойчер Филм с Фасбиндер и Херцог, италиански неореализъм.
Милко Лазаров: Никога не съм се усещал твърде зает. Ако нещо предизвика любопитството ми, се отдавам напълно на това удоволствие.
Кажи ми три филма от световната съкровищница, които влюбените в киното трябва непременно да гледат. Освен "Трансформърс“, разбира се.
Милко Лазаров: Сигурен съм, че има влюбени и в "Трансформърс". Така и трябва да бъде. Филмите се различават, така както и хората. Вероятно има и особени влюбвания, както и в познатия ни истински живот. В световната филмова съкровищница има много филми, които чакат да се влюбим в тях и съм сигурен, че всеки би намерил радостта от интимната взаимност между себе си и специалния за него филм.
