Стара максима е, че е опасно да бъдеш обект в чужда игра. А играта е стара и с повече играчи. Като в Кримската война от 1853-1856 г.
И тогава, и днес, казват в Москва, Лондон е цар да организира многостепенни конфликти. И тогава, и днес Анкара е част от тази игра, а дали Баку е обект или играч с пресметнати предварително дивиденти е въпрос без отговор на този етап. Но е факт, че регионът, който се приема за заден двор на Русия, се дестабилизира чрез създаване на втори фронт за руснаците по тяхната южна граница. Нещо като втори украински сценарий, твърдят анализатори от водещи световни медии. Стари мераци са да се сведе влиянието на Русия до минимум в Закавказието и да се осигури пряка връзка с Каспийско море и енергийните източници там. Да се сформират нови съюзи, в които Москва няма роля. Не се крие и връзката с Черно море, където апетитите на играчи и извън крайбрежните страни растат.
На пръв поглед всичко започна с акция на руски служби срещу етнически азери, повечето с руски паспорти в Екатеринбург. Обвиненията са за криминални деяния, включително убийства през минали години. Последва остра реакция от страна на Баку, където операцията е определена като „преднамерен акт на етническо насилие”. Смъртните случаи, два на брой, са посочени като „посттравматичен шок”, но боят няма как да се прикрие. Медийният пейзаж се превърна в бойно поле, а Баку отговори и с арест на руски журналисти от „Спутник-Баку”, отмени участия на руски представители в общи събития, не позволи планирано посещение на руския вицепремиер Оверчук и обстойно показа видеа с окървавени руски арестанти по националните си ТВ-програми. Насилието е документирано. Обвиненията са за трафик на наркотици и шпионаж в полза на Москва. Нападките размиват границите между журналистика и държавна пропаганда, което допълнително разпалва двустранното напрежение и подкопава традиционните дипломатически протоколи. Отделно са двустранните отношения.
Апетитът идва с яденето, казват предците ни. Определено Баку е решил да се възползва от момента на натрупано напрежение, от ангажираността на Русия във войната в Украйна, за да засили лидерската си роля в т.н. тюркски свят и да пренастрои отношенията си с Москва. Личат амбиции за превръщане в ключов енергиен център и централен геополитически фактор в Закавказието и извън него. Трудно се скриват обаче намесите на сили като Турция, Великобритания и Израел. Те бяха и играчи при завземането от Азербайджан на Нагорни Карабах от Армения. Доставките на модерни оръжия, турски безпилотни „байрактари”, разузнавателни данни са особено ценни при такива конфликти.
Свалянето на руски хеликоптер и убийството на руски миротворци в него, за всеобща изненада, бе прието от Москва без призиви за отмъщение. Така, както сега реагира Кремъл, чрез говорителя Песков, на проведените в Абу Даби преговори между премиера на Армения Пашинян и лидерът в Баку, Алиев, с „приветстваме преговорите”. Толкова. А тези преговори се водят без участие и консултации с Москва, но пряко са свързани със стратегическите ѝ интереси в Заказказието и Централна Азия. Москва реагира сдържано и при гръмогласните призиви ва Алиев да се извини лично Путин и да компенсира потърпевшите след свалянето преди време на азерски самолет над територия на Чечня. Кой крив, кой прав трудно се разбра, но казват, че Москва се е извинила. Грешка или съзнателно действие? Мненията за искани и получени компенсации се разминават.
За да се стигне днес до анализи, в които се твърди, че акцията в Екатеринбург и последвалите арести в Баку на руски граждани не е въпрос на вътрешна полицейска дейност. Казват, че е симптом за ускоряващо се разпадане на контрола на Москва върху нейната „близка чужбина”. Търси се начин за промяна на регионалния баланс на силите в региона и Баку явно е в центъра на тази трасформация. Сочи се, че Турция и Великобритания влизат в „задния двор на Русия” и целта е „да се свали мечката”. Световните Нострадамуси гадаят как ще реагира Москва – ще се опита да възстанови контрола си с насилствени средства или ще се адаптира към променящата се динамика? Още повече, че Тръмп вече съобщи,че тези дни са очакват „важни информации” относно Русия. Той отново увеличава доставките на искани системи за ПВО на Киев, но руснаците не дават вид, че това ги е притеснило извънредно.
Продължават войната в Украйна по познатия начин – бавно, без участие на редовната руска армия, без нови мобилизации, без прехвърляне на войски от други граници на Федерацията и определено с поглед към изказвания и действия на лидерите по цял свят. Знаят, че заканите за нова война, „след 3-5 години” имат и зърно истина. Превъоръжаването, модернизацията на оръжията, вдигането на тавана за военни разходи не е безпочвена фантазия. Въпрос на изтощение, което бе прилагано още по времето на Брежнев, например. А атаките на F-16 от територия на Румъния при руско бомбардиране на Одеса си е сигнал отвсякъде.
На този фон напрежението между Русия и Азербайджан ескалира до безпрецедентно ниво. Преговорите на Пашинян с Алиев в Абу Даби с откритото бабуване на Анкара и Лондон, без посредници и с предварително подготвени споразумения, би трябвало да предизвикват руснаците. Фактът, че се преразглежда конституцията на Армения и оттам се изключва Карабах, че се разпуска Минската група, където Русия е изключена от управлението, но остава Турция и Великобритания, несъмнено гневи Москва. Но руските коментатори се задоволяват да посочват, че „Пашинян е там, за да се предаде срещу получаването на гаранции лично за себе си”. Прави го заедно с отстъпването на Зангезурския коридор, всъщност на целия Сюник, което позволява да се изгради турски пояс в южната посока на Русия. Това несъмнено е пряк достъп до Каспийско море и Северен Кавказ. Мечта впрочем и на Хитлер. Спират се и руски стратегически проекти като Север-Юг, където имаше и териториална роля на Баку.
Любопитното е, че турските медии, особено подробни за световните събития, сега запазват мълчание и се задоволяват само с кратки, като на „Ройтерс”, информации за срещата в Абу Даби. Без надникване зад кадъра. А там остава и посещението на временно управляващия президентството в Дамаск, Шараа, в Баку, и ролята на Тел Авив в събитията в Азербайджан, и връзката с войната в Иран и предстоящите, неминуемо, нови събития в този регион. Още повече, че Азербайджан бе домакин и на посещение на Сибига, украински външен министър, в Баку, и че продължава доставката на оръжия за Киев и трудно скриваното неудовлетворение от разрушени активи на азерската фирма Socar /държавна петролна компания/, за милиони, при атаки на руснаците в и около Одеса и Николаев. Където са настанени и експерти, и висши военни от Великобритания.
Няма как иначе да се толкова успешни акциите на Киев по руска територия, най-вече в и около Крим и Черно море. Руснаците са убедени, че срещата в Абу Даби е нещо като Мюнхенското споразумение от 1939г, а Алиев е печеливш от сделката с Пашинян. Който не случайно в този момент увеличава натиска върху опозицията в Ереван, арестува духовници от Апостолическата Арменска църква и се надява на обещаваната помощ от Франция, Лондон и най-вече Анкара. Там бе само преди дни на среща с Ердоган и не изтече кой знае каква информация за водените разговори.
Факт е, че президентът на Иран, Пезешкиян, етнически азер, се е обаждал на Алиев да попита дали наистина Иран е атакуван от азерска територия при войната с Израел. В Иран 16% от населението са азери и има мнения, че са застанали на страната на Тел Авив при атаките над страната на аятоласите. Там и иранските кюрди са били на страната на Израел. Диаспорите винаги са почва за използване с роля във вътрешни борби. Класика в жанра. А дали това има връзка с конспиративни теории за разпадане на Иран е въпрос на бъдеще. Засега Техеран гони афганците, 4 млн, от своята територия. Те са бежанци след оттеглянето на САЩ от Афганистан. Сирия, Иран, Закавказието безспорно са част от игра, която може и да пренареди граници, и да преформатира Близкия изток и дори Закавказието.
Създаването на втори фронт за Русия не е игра на шикалки. Ако е начало, както казват в „Ал Джазира”, това означава ли „дестабилизация и на Казахстан с подготовка за експлозия в югоизточните части на страната”? Нова Украйна за руснаците? Или спотаената реакция на Анкара по темата е просто страх събитията да не доведат всъщност до създаване на Кюрдска държава? Все пак в Сирия, дори и Шараа да сключи дипломатически отношения с Израел, както искат от Вашингтон, сирийските кюрди самостоятелно управляват териториите си в бившата страна на Асад.
Засега в Москва има призиви за „драстични решения” във връзка със събитията, които твори Баку. Но има и едно на ум-опасно е да си обект в чужда игра. Ще отстъпи ли Москва? Или първо ще е Киев? Все пак 300 хил азери работят в Русия и държат там тържища и пазари. Ако ги върнат на Баку и спрат доставките на плодове и зеленчуци от Азербайджан? Предстои.
