Арестуване на хора по случайно изтекли записи и свидетелства от случайни пламенни поддръжници на Пеевски-Борисов е безобразие, което се очаква от авторитарни режими, а не от европейска България. От Даниел Смилов.
Влизането на България в еврозоната, което е определено голям успех за страната, беше помрачено от развихрилата се репресивна антиутопия на официализирания тандем Пеевски-Борисов. Разправата срещу ПП се пренесе от София във Варна, където по съмнителни показания държавни органи арестуваха самия кмет заради съмнения в корупция.
В първия акт на разигралите се на 8 юли събития Борисов ощастливи българите с назидателна, сърдита и на моменти невъзпитано арогантна пресконференция, от която се разбра, че българите трябва да благодарят на него и Пеевски за членството в общата парична зона. Че това самохвалство е пресилено е ясно – в крайна сметка за 12 години управление на правителствата на Борисов и Пеевски България беше доста далеч от еврозоната и нейните стандарти. Единствено през 2012-2013 имаше реален шанс за влизане, но политиката на "постната пица" изкара хората на улиците и доведе до поредица от зловещи самозапалвания. Назначаването на Пеевски в ДАНС хвърли страната в политическа криза през юни 2013 година. А през 2014 година фалира КТБ, което не беше природно бедствие, а нещо, за което тандемът Пеевски-Борисов носи поне частична отговорност (особено чрез един от ипостасите си). След това едва в края на 2024 година България успя да покрие Маастрихтските критерии и това стана при бюджети, съставени от Асен Василев и гласувани с различни мнозинства (в някои от тях с участие на ГЕРБ).
След разгрома на АПС дойде ред на ПП
Самохвалството не е смъртен грях. Използването на лъжи, манипулации и скрити влияния, за да нанесеш директна вреда на ближния, обаче е. Тандемът Пеевски-Борисов е виновен за този смъртен грях отдавна, но все пак да се концентрираме само върху последната година. През нея т.нар. антикорупционна комисия се задейства срещу АПС на Доган и ПП с размах, който досега беше непознат. Знайни и незнайни кметове и членове на Догановата партия (автентичното ДПС) публично бяха принудени да се откажат от политическите си убеждения и да се присъединят към "Новото начало" на Пеевски. Апогеят дойде с предателството на самия лидер на АПС Джевдет Чакъров (а изглежда и на самия Доган), които под натиск от служби и прокуратура развяха белия байрак.
След погрома на АПС Пеевски-Борисов се насочиха към ПП и в момента разиграват същия сценарий в София, Варна, Добрич и на други места. Че става дума за откровена и неоправдана държавна репресия срещу ПП и коалиция малцина имат съмнение. Но се използва умората от избори, известното разочарование у избирателите на ПП-ДБ, доминацията на ДПС-ГЕРБ в медиите и безпринципността на част от българската интелигенция, която изглежда мисли, че като изкарва различни казуси еднакви, мери с един и същ аршин. Така мнозина пишман "праведници" твърдят, че прегрешенията на ПП-ДБ (ако ги има изобщо) са същите като тези на Борисов-Пеевски. Ерго, удобно за истинските маскари някой твърди, че всички били маскари.
Ситуацията не е комична. Репресивната антиутопия е тежка патология, която надхвърля купешки фрази като "завладяна държава". Държавата може да е завладяна от частни интереси, но използването на служби и съдебни органи за репресия срещу политическия опонент е крачка към диктатура и е фашизоидно поведение. Арестуване на хора по случайно изтекли записи и на свидетелства от случайни пламенни поддръжници на Пеевски-Борисов е безобразие, което се очаква от путинистки и авторитарни режими, а не от европейска България.
Новият речник на репресивния тандем Пеевски-Борисов
Всяка антиутопия започва със систематични лъжи и смяна на значението на думите. Ето и части от новия речник на репресивния тандем Пеевски-Борисов. Думите – както в "1984" на Оруел - значат всъщност точно обратното на стандартния съм смисъл:
"Антикорупционна комисия"
Това е всъщност "Антиопозиционна комисия" – бухалка срещу политически опоненти. Пеевски-Борисов бяха готови да загубят милиарди от плана за възстановяване и устойчивост само и само да оставят на поста му сегашното ръководство на тази институция. Сега се гласят да си го преизбират с обикновено мнозинство и да си гарантират контрола върху репресията в бъдеще.
"Разследване за корупция"
Разследвания за реална корупция в България всъщност няма или пък започват такива, но не завършват с нищо. Чувалите с пари за "Хемус", хазартната далавера за 500 млн., "Осемте джуджета", чекмеджетата с пари и къщата в Барселона отлежават или следствие и прокуратура все не откриват достатъчно доказателства по тях. Така например стана ясно, че Васил Божков е ходил регулярно в кабинета на Владислав Горанов с милиони по джобовете, но от там следите на тези пари мистериозно се губят. По всички изброени скандали за Пеевски-Борисов се разследват и арестуват всъщност… свидетелите срещу тях, ако изобщо се стигне до арест. Борисов беше наистина задържан незаконно за една вечер, но това се случи след като повече от две години не беше предприето никакво реално разследване на неговите действия. При далеч по-слаби доказателства кметът на Варна и заместник кмет на София бяха всъщност моментално арестувани. А и след Борисовия арест ефективно и убедително разследване на скандалите му на практика нямаше. За сметка на това пък Кирил Петков се разследва заради ареста на Борисов, което си е правен куриоз.
"Без Пеевски няма еврозона"
Истината е, че без Пеевски няма Борисов. Еврозоната можеше спокойно да мине без Пеевски, било с ПП-ДБ или с АПС като коалиционен партньор. Но тези конкуренти и алтернативи всъщност биват репресирани, точно за да стане Пеевски неизбежен в политически план.
"Списък Магнитски"
Това е всъщност похвален списък на активните борци срещу правовата държава в България. Попадането в него и близост с Пеевски-Борисов се превръща в най-висок атестат за политическо качество в България. Едната част от тандема Пеевски-Борисов си е директно в списъка, а за другата в него се казва иносказателно, че Васил Божков е "давал подкупи на действащ партиен лидер". Възможностите за интерпретация тук са силно ограничени и логически се свеждат основно до една. Но тя не се изговаря в иначе свободното публично пространство.
Измислената реалност зад новите думи обаче не може да бъде насила наложена на хората. Никой не е заобичал тандема Пеевски-Борисов, нито е повярвал на заклинанията на антиопозиционните им бухалки. Тези политици сигурно имат лоялна клиентела и дори в случая с Борисов – някаква фенска база. Но огромното мнозинство знае за какво става дума и не е забравило истинското значение на словото. Въпросът е напрежението между думи и реалност да не експлодира в посока, която може да застраши европейския път на страната. Фалшива опозиция от проруски тип, почитатели на Орбан, величави и възродени националисти окупират своите ниши в общественото въображение. Но в един момент, ако няма истинска, европейска опозиция на репресивната антиутопия, тези ниши могат да се обединят под общ флаг като силен антиправителствен вот, който е неизбежен. И тогава нещата наистина могат да излязат извън контрол.
Затова европейски мислещите хора в България трябва да пратят ясен сигнал на Пеевски-Борисов, че няма да им позволят да превърнат страната в разпасана своя бащиния с авторитарен привкус. И да защитят и подсилят смислените алтернативи на разумно незащитими, но арогантни и силни антиутопии.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
