Гледах филма "Госпожа Баптиста" с Изабел Юпер и не издържах. Трябваше да пиша. Не мога да остана с писалката в джоба, когато сценарият е почти моя. Не буквално, но съвпада.
Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.
"Изнасилената " от един градинар красива, но малолетна госпожица, за малко не се самоубива поради срама, който причинява на семейството си.
Моята "Изабел Юпер" ме покани на рожден ден. Тя живееше с родителите си - италиански емигранти, в едно северно предградие на Париж. Беше ранен следобед, когато си купих билет на гарата "Сен Лазар" и се качих на първият възможен влак. Пристигнахме бързо. Може би малко повече от половин час. Това беше първото ми пътуване с влак във Франция. Всички слизат и аз слизам. Не чета нито табелите, нито обръщам внимание на човешкия поток. Тръгвам към перона по "траверсите" между коловозите, така както съм го правил десетки пъти на гарата в Лом.
В България нямаше подлези в гарите. Двама железничари с фуражки и ленти на ръкавите налетяха върху мен и поискаха билета ми. Показах им го.
Те обаче ме дръпнаха за ръкава ме вкараха в стая подобна на помещение за арестанти и поискаха от гарата Сен Лазар да потвърдят валидността на билета ми. Минаха няколко безкрайни минути. От гарата потвърдиха валидността му.
Между временно смяната приключи и дойде новата смяна. Пак железничари с фуражки и с ленти. Пак звънене до Сен Лазар. Поискаха ми документите.
Моят акцент не им вдъхваше доверие. Накрая им писна и повикаха полиция. Полицайте пристигнаха бързо с камионетка за 10 подсъдими, пищящи сирени и син буркан. Качиха ме веднага при началника на полицейския участък. Той ме изслуша внимателно и каза - дайте ми един телефон на човек, който ви познава.
След това позвъня. Не чух разговора, но накрая началникът на полицейския участък каза: Господин Чеков, хора като вас са добре дошли във Франция. Не забравяйте никога, че фуражките променят хората, независимо от професията им. Затова бъдете снисходителен с тях!
Минути след този разговор, той заповяда на дежурните полицай да ме придружат до адреса на приятелката ми. Камионетката за десет подсъдими, със сирените ме закара със закъснение на рождения ден. Заварих там моята "Изабел Юпер" сама с майка си.
Няколко дни след железничарското ми преживяване, получих полицейска призовка за разпит. Ставаше въпрос за съдебна анкета. Явих се в уречения час. Бащата на моята приятелка беше подал жалба срещу мен, че съм изнасилил малолетната му дъщеря. Ако бях французин кореняк, едва ли щеше да бъде толкова разгневен, но съдбата рядко се подчинява на родителски мечти.
Приятелката ми ме чакаше в бюрото на следователят, който трудно пишеше моето име на изхабена пишеща машина.
Това което никога няма да забравя е, че на въпроса - имало ли е насилие - тя отговори няколко пъти категорично не! Направи го пред следователя, в присъствието на майка си и на баща си!
Спомних си за всичко това след като видях филма с Изабел Юпер. Ако беше с друга актриса може би нямаше нищо да си спомня.
