Вчера Виктор Орбан излезе от Белия дом като политик, който умее да казва „не“.
Унгарският премиер постигна това, което малцина европейски лидери могат - изключение от американските санкции.
Унгария запази правото си да купува руски нефт по тръбопровода „Дружба“, да получава газ по „Турски поток“ (някогашния „Южен поток“) и да продължи строежа на АЕЦ „Пакш“ с „Росатом“.
Орбан показа, че има гръбнак и че националният интерес на Унгария стои над чуждите посолства в Будапеща. И че може да води разговори в Белия дом, без да стои на колене.
А сега - Бойко Борисов.
Същият, който спря „Южен поток“, жертвайки проект, от който България можеше да печели милиарди.
Същият, който нарече АЕЦ „Белене“ гьол и го погреба заради началника отвъд океана.
Орбан влезе в Белия дом като партньор и излезе като победител.
Борисов влиза там като просител и излиза като изпълнител.
Орбан казва на американците:„Ще работим с вас, но не срещу себе си“, Борисов угоднически пита: „Какво да подпиша, само ми кажете...“
Унгария подписва изключения, България подписва откази.
Унгария при Орбан има енергийна независимост, защото не се страхува да преговаря с Москва.
България при Борисов има енергийна зависимост, за да не обиди обитателя на Белия дом.
Докато унгарският премиер издейства отлагане на санкциите на САЩ срещу покупката на американски втечнен газ и ядрено гориво от "Уестингхаус", България остава извън всякакви изключения.
Страната ни отдавна купува гориво от "Уестингхаус" и внася щатски втечнен газ, но за нас санкциите важат в пълния им обем. Явно в международната енергийна политика не всички играчи имат равен достъп до „изключенията“.
Има два начина да разговаряш с великите сили - като лидер, който има държава, или като васал, който има началници. Виктор Орбан избра първото. Бойко Борисов - второто.
Разликата между двамата е проста, но съдбовна:
Орбан мисли и действа като държавник.
Борисов мисли като слуга и действа като управител на колония.
Защо България не е като Унгария?
Защото избира хора като Борисов, а не личности като Орбан!
