Казахстан улесни депортирането на украински гражданин в Русия. Руският разследващ проект "Първи департамент", който се специализира в анализа на политически мотивирани наказателни дела, съобщи на 1 февруари, че казахстанските власти са задържали 25-годишния украинец Александър Качуркин за две незначителни изфабрикувани административни нарушения на 23 януари.
За това предупреди Институтът за изследване на войната (ISW).
"Първи департамент" отбеляза, че казахстанските власти незабавно са започнали процедура по депортирането на Качуркин в Русия, след което руските власти са арестували Качуркин в самолета.
Качуркин е заплашен с 12 до 20 години затвор, или от доживотен затвор, за измяна, на основание твърдението, че е изпращал пари на украинската армия.
Качуркин е роден в Крим и е бил принуден да приеме руски паспорт след незаконната инвазия и анексия на Русия през 2014 г., след което се е преместил в Казахстан.
Руският адвокат Евгений Смирнов заяви пред "Първи департамент", че случаят с Качуркин е пример за това как руските служби за сигурност кооптират казахстанската правна система и правоприлагащите органи, за да провеждат политически мотивирано преследване.
Случаят на Качуркин е забележителен и защото илюстрира дългосрочните последици от кампанията на Русия за насилствено издаване на паспорти - руските власти вероятно са могли да използват руския му паспорт, за да го идентифицират и да улеснят депортирането му, на основание че е руски гражданин, подчинен на руските закони.
Качуркин е изправен пред потенциално доживотно лишаване от свобода по обвинение в измяна и вероятно ще бъде подложен на нечовешки и жестоки условия по време на престоя си в руски затвор.
Руски военен съд наскоро издаде тежки и незаконни присъди срещу девет депортирани жители на област Херсон.
Кремълската информационна агенция РИА Новости съобщи на 30 януари, че Военният съд на Южния окръг в Ростов на Дон е повдигнал обвинения в тероризъм срещу девет мъже от област Херсон и ги е осъдил на лишаване от свобода за срок от 14 до 20 години по обвинение, че през 2022 г. са планирали атентати срещу членове на окупационната администрация на област Херсон.
Украински източници наричат мъжете "Херсонската деветка", но отбелязват, че руските твърдения, че те са били част от организирана терористична група, са изфабрикувани, тъй като повечето от мъжете не са се познавали преди арестите си през 2022 г.
Херсонската деветка включва няколко местни бизнесмени, доброволец от Червения кръст, бивши служители на общината в град Херсон и действащ украински военнослужещ.
Военният съд на Южния окръг е отказал да признае и съди украинския войник като военнопленник и вместо това го е съдил и осъдил съгласно руското вътрешно законодателство, което вероятно е в нарушение на международното хуманитарно право.
Руската следствена комисия (Следком) институционализира присъствието си в училищата в окупираната Украйна, за да подготви украинските деца за бъдеща служба в руския военен правоохранителен апарат.
Руски военни продължават да посещават училища в окупирана Украйна и да общуват с деца и младежи на тема военна служба.
Руските окупационни администрации засилват усилията си за формализиране на милитаризацията на училищата в окупирана Украйна.
Така те налагат задължителната руска учебна програма "Основи на сигурността и защитата на родината".
Окупационната администрация на Луганска област изглежда поставя условия за мащабно присвояване на земеделска земя.
Според информации, президентът на Чеченската република Рамзан Кадиров продължава да се опитва да извлече лична полза от окупацията на Украйна от Русия.
Руски компании активно инвестират в проекти за добив на ресурси в окупираната Украйна.
Русия продължава усилията си да формализира контрола си над окупираната атомна електроцентрала в Запорожие, като създава условия за възобновяване на производството на електроенергия в централата и свързването ѝ с руската електроенергийна мрежа.
Руският федерален Обединен институт за пространствено планиране изглежда увеличава прякото си влияние върху проектите за развитие в окупираната Украйна.
