Коментар на Антоан Димитров
В историята на всяко общество има идеи, които в един момент изглеждат напълно немислими, а по-късно се превръщат в реалност. Този преход от отхвърляне към приемане е обяснен от американския социолог Джоузеф Овъртън, който въвежда понятието „прозорец на Овъртън“. С него той описва границите на това, което обществото смята за възможно да се обсъжда и реализира като политика в даден исторически момент.
Според тази концепция всяка нова или дори крайна идея преминава през няколко последователни стъпки — от напълно немислима, през радикална, после допустима за обсъждане, разумна, популярна и накрая официална. Така обществото постепенно свиква с промяната, а политици, медии и обществени лидери имат важната роля да разширяват или измества този прозорец.
Ясен пример за такъв процес е пътят на България към членство в Европейския съюз. През 80-те години мисълта за включване в европейска общност е напълно немислима. Страната е част от социалистическия лагер, силно обвързана със Съветския съюз и Варшавския договор. Всичко западно е не само чуждо, но често е представяно като заплаха за съществуващия ред.
След демократичните промени през 1989 г. обаче се появяват първите по-смели гласове, които говорят за „връщане в Европа“. В началото тази идея звучи радикално и дори утопично — държавата е в икономическа и социална криза, а обществото е разделено между носталгия по миналото и надежда за ново начало.
Постепенно обаче темата за европейската интеграция се утвърждава като сериозна цел. През 1995 г. България подава официално молба за членство в Европейския съюз. Това е първата голяма крачка, която прави темата не просто мечта, а предмет на конкретни политически преговори и обществени дебати.
В следващите години политиците започват да използват европейската перспектива като символ на развитие, стабилност и принадлежност към демократичния свят. Медиите, неправителствените организации и международните партньори също имат роля — те информират хората и създават усещане, че това е единственият път за модернизация и икономически напредък.
Така обществото постепенно променя нагласите си — все повече хора приемат членството като разумно и необходимо решение. Подкрепата расте, а опозицията към идеята отслабва. Прозорецът на Овъртън се измества напълно — от немислимо до нормално и желано.
На 1 януари 2007 г. България официално става член на Европейския съюз. Това показва как една идея, която някога е изглеждала недостижима, се превръща в реална политика и част от националната идентичност.
Днес прозорецът на Овъртън ни помага да разберем не само как се променя обществото назад във времето, но и как се оформят нови идеи в настоящето и бъдещето. Той напомня, че дори най-смелите промени започват като трудно приети, но с правилната посока и усилия могат да станат част от ежедневието.
