"Testis Unus, Testis Nullus" - гласи древна латинската сентенция, вдъхновена от Стария завет и превърнала се в правен постулат. Не, тук не става дума за тестиси в анатомичен смисъл, а в смисъл юридически, защото дословният превод е - "Един свидетел, не е свидетел".
Идеята е, че ако свидетелят е само един, това обикновено не е достатъчно, за да се докаже факт или да се установи правно основание. Този принцип подчертава необходимостта от множество източници или потвърждаващи доказателства, за да се гарантира максимална достоверност.
Това е ясно за всеки юрист, независимо дали е адвокат, прокурор или съдия. Тоест, и в правото, както и в природата, източниците трябва да са два. В журналистиката също. Информация само от един източник не може да се приеме като достоверна, докато не бъде потвърдена поне от още един източник. Обратното е - журналистика без необходимите журналистически... атрибути.
В българския случай от последната седмица, привидно този постулат е спазен. Твърденията в натиск и корупционни практики, които се появиха в публичното пространство идват не от един, а от двама свидетели - районните кметове на "Люлин" и "Младост". Те предизвикаха лавина от отричане и напускане на партията им. Тоест, техните думи, изречени публично предизвикаха правни, политически и морални последици, които ни накараха да се запитаме - Продължава ли промяната? И има ли как да продължи в този вид?
Защото всяка партия, основана на антикорупционна основа, се разклаща дори и при много по-малко нарушение или съмнение, сравнено с партиите, срещу които тази антикорупционна партия се бори. Това на фона на глобално отстъпление на либералната демокрация в целия западен свят, е "перфектна буря" с тежки последици за цялото либерално пространство.
Това е абсолютен факт и тук сме длъжни да бъдем обективни – дори и да подозираш и твърдиш, че твоят политически противник иска по 30% от стойността на обществена поръчка, това, че твой представител иска само 3% не те оправдава, защото политически ти стъпваш върху позицията на нетърпимост към подобни действия.
Наред с това, трябва да кажем и още нещо. Не за първи път, наред с юридически обвинения и действия, ставаме свидетели на подсилване на ефекта чрез запис, пуснат анонимно в пространството. Това винаги ражда съмнения за координация и по-дълбок сценарий, извън думите и действията на свидетелите.
Въпросът - кой е направил и как се е появил този запис не трябва да се подценява именно заради значението да се действа според буквата на закона. Този стил на пласиране на записи, без никакъв съдебен контрол, не само, че е в разрез с правото, а руши доверието дори и когато доказателствата са в пълен синхрон със законите. Просто повечето граждани си казват - някои слуша всички и всичко и няма кой да контролира.
Това пречи и на съдебните органи да свършат своята работа по обективен начин. Затова институциите, а и гражданите - редом с разнищването на корупционния скандал от седмицата, трябва да искат отговор и на въпроса - кой кого записва и как после използва този запис.
Ако искаме истината за механизмите на българския политически живот, не трябва да стигаме само до тестисите в смисъла на римската юридическа сентенция, а и да следваме постулата, засягащ всички, независимо от партията - "Fiat justitia, ruat caelum" - "Нека се извърши правосъдие, дори и небето да се срути".
Коментарът на журналиста е публикуван на страницата на bTV в Интернет.
