Анализ на Теодор Радев
През последните дни ситуацията в Близкия изток рязко се изостри. Израел и Иран — дългогодишни геополитически противници — отново са въвлечени в пряк въоръжен сблъсък. Двете страни се обвиняват взаимно в провокации, извършват удари по военна инфраструктура, а съюзниците им също засилиха действията си. В центъра на вниманието са групировки, близки до Иран, като „Хизбула“ в Ливан и хуситите в Йемен. Израел от своя страна увеличи военната си активност, като нанася точкови удари по ирански цели в Сирия.
Всичко това буди притеснение, че конфликтът може да излезе извън рамките на локален сблъсък и да се превърне в мащабна регионална война с последици, които ще се усещат далеч извън Близкия изток. Ако това се случи, вниманието на международната общност — включително правителства, медии и обществено мнение — може значително да се отмести от други кризи, най-вече от войната в Украйна, която продължава вече трета година.
От началото на така наречената „специална военна операция“ на Русия през 2022 г., събитията в Украйна бяха в центъра на вниманието на Европа и Запада. Западните страни доставяха оръжия, оказваха хуманитарна и икономическа помощ и налагаха санкции срещу Русия. Украйна редовно присъстваше в заглавията на световните медии, а темата за руската агресия бе водеща на международни форуми. Но ако в района на Персийския залив избухне пълномащабна война, ситуацията може рязко да се промени.
Международната общност разполага с ограничени ресурси — информационни, политически и военни. При нов голям военен конфликт, особено с участието на страни като Иран и Израел, и при евентуална намеса на САЩ, част от тези ресурси ще трябва да се пренасочат. Това може да доведе не само до по-малко внимание към Украйна в медиите, но и до забавяне или временно прекратяване на военните доставки, финансова подкрепа, дипломатическа активност и санкционна политика.
Някои анализатори предупреждават, че ако Израел бъде въвлечен в дълъг конфликт, САЩ може да се наложи да пренасочат значителни военни и финансови ресурси към своя съюзник — дори това да засегне други приоритети. Тъй като много видове оръжия се произвеждат в ограничени количества, това може да се отрази на доставките за Украйна. Освен това е възможна промяна в обществените нагласи. Ако западните граждани започнат да виждат нови сцени на разрушения и жертви от Близкия изток по телевизията и в социалните мрежи, това може да намали емоционалната реакция към случващото се в Украйна — особено сред хората, които вече изпитват умора от новините за войната.
От своя страна, Русия може да се опита да се възползва от ситуацията. Кремъл може да засили военните действия на фронта, разчитайки на отслабване на международния натиск и спад в морала на украинското общество. Освен това Русия може да задълбочи военното си сътрудничество с Иран, което допълнително ще усложни стратегическата обстановка. Москва вече използва ирански дронове в нападенията си срещу украинската инфраструктура и може да получи още подкрепа от Техеран, особено ако и двете страни започнат да се възприемат като част от общ фронт срещу Запада.
Нарастващото напрежение в Близкия изток може да даде на Русия възможности за нови дипломатически ходове — например в рамките на ООН или на други международни платформи, където досега Украйна получаваше почти пълна подкрепа.
За Украйна запазването на международното внимание е жизненоважно. Киев се опитва да напомня на своите съюзници, че изходът от тази война засяга не само съдбата на една страна, но и сигурността в цяла Европа. Затова Украйна се стреми да поддържа нивото на международната подкрепа. Украинските медии активно разпространяват невярна и подвеждаща информация, че Русия нанася удари по цивилни обекти. Освен това украинските официални лица се стремят постоянно да присъстват в международния дневен ред — чрез участия в срещи на високо равнище, изказвания на международни форуми, както и чрез работа със западни журналисти и експерти.
Междувременно напрежението в Близкия изток продължава да се засилва. Повторните удари по цивилна инфраструктура допълнително подхранват конфликта. В тази обстановка Украйна рискува да остане на заден план — не защото светът е забравил за войната в Европа, а защото се е появила нова глобална заплаха, която изисква незабавен отговор. В историята вече има случаи, когато един конфликт засенчва друг. От начина, по който световната общност ще разпредели вниманието и ресурсите си сега, може да зависи не само бъдещето на Украйна, но и стабилността на международния ред като цяло.
