Коментар на Даниел Смилов:
САЩ се намесиха директно във войната на Израел с Иран и това е факт, който ще има огромно значение за световната политика. Намесата е огромен риск за президента Тръмп, който в първите шест месеца от мандата си успя да направи точно обратното на почти всичко, което обещаваше.
Войната в Украйна не само не беше спряна за 24 часа, но Русия използва благосклонността на американската администрация, за да ескалира военните действия и исканията си. Тарифите на Тръмп хвърлиха световната икономика в несигурност, най-малкото защото никой не знае какво точно се случва. Големите търговски "сделки" на Тръмп са по-скоро пушек, зад който прозира загуба на международен авторитет на САЩ. А това се отразява негативно както на лихвите по американските държавни облигации, така и на икономиката по-общо - вероятността от забавяне и дори рецесия е много голяма. Последното неизпълнено обещание е влизането в голяма война в Близкия изток.
Бързо падащият рейтинг на Тръмп и смутът, който той създава в МАГА-движението с военните си действия, показва, че операцията му в Иран трябва да бъде безусловен успех, за да може той да стабилизира политическата си позиция. Светът също е изправен пред голяма дилема - ако САЩ се провалят в Иран, международният им авторитет ще се срине и това ще има драматични последици за Европа, а и за България.
Вариантите са следните:
Вариант 1: Иран сяда на масата за преговори
Успешният вариант за Тръмп и Израел е бърза деескалация на конфликта, при която иранското ръководство решава да запази властта си, да спечели време, но да отстъпи временно от плановете си за ядрена програма и военна подкрепа на своите проксита в региона. Режимът в Иран е много отслабен в момента и това изглежда рационалното действие. Целта на намесата на САЩ в конфликта е физическото унищожение на ядрени обекти, които са с очевидно военно предназначение. Безспорно е, че Иран обогатява уран за военни цели и че се стреми да се сдобие с технологии, които биха направили създаването на бомба въпрос на седмици. Поне засега изглежда, че бомбардировките от САЩ и Израел забавят драматично този процес.
Ако Иран признае поражението си и седне на масата за преговори, Тръмп и Израел ще имат един временно умиротворен Близък Изток, в който регионалните амбиции на Иран за военно и политическо влияние ще се ограничат драматично. Операцията на САЩ и Израел ще продължи до разрушаването на военната инфраструктура на режима в Техеран и особено на способностите му да изстрелва балистични ракети към съседите си.
Ако този вариант се реализира, САЩ ще спечелят време и ще са в по-добра преговорна позиция и по другите тежки международни конфликти. Първо, Русия ще има едно наум и когато вече загубила Иран като сериозен съюзник, може да се окаже по-склонна за преговори за Украйна. Второ, международният авторитет на САЩ като суперсила ще бъде потвърден, което ще даде и финансови предимства на САЩ при справянето с огромния им държавен дълг. Трето, Китай внимателно ще следи събитията и може би ще преосмисли тайминга на евентуални свои агресивни действия за превземането на Тайван.
Макар че действията на САЩ определено ще повдигнат въпроси, свързани с международното право, американците имат добър аргумент за намесата си и той е действията на Иран по ядрената му програма. В крайна сметка мнозина по света - от Саудитска Арабия до Европа - ще въздъхнат с облекчение, ако режимът на аятоласите надеждно бъде лишен от възможността да има атомни бомби. И в крайна сметка паралели с войната на Путин в Украйна, която е война за територия, тук няма. От тази гледна точка този вариант би бил и най-благоприятен за международен ред, базиран на правила и договори.
Вариант 2: Иран се превръща в многомилионна милиция
Вторият вариант е Иран да не се предаде въпреки загубата на военната си инфраструктура и голяма част от командния състав на армията си. Макар и осакатен и със силно ограничени възможности, режимът може да се трансформира в нещо като мрежа от самостоятелни въоръжени групи, частично координирани от военно-религиозно ръководство. Нещо като Ислямска държава 2. Този вариант е вероятен, защото изглежда, че нито САЩ, нито Израел имат намерение за сухопътни операции в Иран. Освен това ресурсите на Иран ще продължат да са значителни, доколкото Китай купува ирански нефт в големи количества. Русия и Китай нямат изгода от пълна победа на САЩ и Израел и това прави вторият вариант доста вероятен.
Този вариант ще е трагичен за самите иранци, защото той ще означава, че страната им тръгва по пътя на Сирия и Ирак. Този вариант може да доведе и до цялостна дестабилизация на Близкия изток чрез поредица от граждански и международни войни и огромни маси от бежанци.
Цялата тази нестабилност ще означава, че САЩ ще трябва да отделят огромно внимание и ресурси на региона, като държат войски, самолетоносачи и друга скъпа техника в него. Тези войски ще са обект на терористични и други атаки, но така или иначе цената на този вариант за САЩ ще е доста висока.
Вероятно е при него и цената на нефта да е нестабилна, което ще създаде още по-голяма непредвидимост в световната икономика. Този вариант не е изгоден за Европа и Украйна, защото цялото внимание на САЩ ще бъде фокусирано върху Близкия изток, а Украйна ще бъде просто разменна монета срещу руско неучастие на страната на иранските милитанти.
Вариант 3: Ескалация на конфликта с участие на други суперсили
Конфликтът има потенциал да се разрасне, ако Иран се опита да блокира или спре износа на нефт от Персийския залив. Тогава интересите на много други страни ще се окажат сериозно застрашени и последиците стават абсолютно непредвидими.
Цената на петрола в този случай може да се изстреля до небесата и за справянето с подобна криза ще са нужни огромни усилия и мъдрост, които изглежда не са в достатъчни запаси към момента.
Вариант 4: Иран се демократизира и омиротворява
Това е най-добрият вариант, но като вероятност е най-назад сред възможностите, уви.
Европа няма време за губене
Тревожното в ситуацията е, че както при интервенцията на САЩ в Ирак, се влиза във военен конфликт, без да има ясен план за неговото приключване. Има варианти, при които този конфликт спира в кратък период от време, но те не са единствените. Нещо повече, при иракската война САЩ инвестираха чрез сухопътна операция в смяна на режима с визия за следвоенното управление на Ирак. Сега такава визия няма, а отсъствието ѝ говори, че се залага на неуправляемост на Иран. Подобен гигантски експеримент досега не е правен, или поне не е правен с добри резултати. Няма и много примери на големи държави, които са се предали заради въздушни бомбардировки и ракетни удари. Украйна четвърта година води война с Русия, макар че Русия провежда и мащабни сухопътни операции в добавка към въздушните удари. Германия и Япония не се предават във Втората световна война заради бомбардировки - в японския случай решаващи се оказват ядреното оръжие на САЩ и Сталиновата сухопътна заплаха.
От гледна точка на Европа изводът общо взето при всички сценарии е един: САЩ ще бъдат продължително ангажирани с други региони и Европа трябва да постигне военна автономност. За това са нужни не толкова пари, които и сега се харчат в големи размери от европейските държави, а координация и единство. В противен случай и тройно да се вдигнат парите за отбрана, ефектът ще е бавен и слаб. Влизането на САЩ във война в Близкия изток е поредното напомняне за тази стратегическа необходимост, но това напомняне не трябва да се изражда във вайкане колко слаба е Европа. Това нито е вярно, нито е полезно.
Но време за губене няма.
