Коментар от Даниел Смилов:
Мирната офанзива на президента Доналд Тръмп, която включваше дори двустранна среща с Владимир Путин в Аляска, засега не дава особени конкретни резултати и не постига заявените си цели. Но, парадоксално, тя има два непредвидени ефекта, които могат да подпомогнат решаването на конфликта до края на годината. Първият е, че "войната на Джо Байдън", както Тръмп я определя, вече стана войната на Тръмп и това няма как да бъде променено. Второ, Володимир Зеленски стана официално човекът на Америка в тази война, въпреки че в началото на своя мандат (а и преди това) Тръмп се опитваше рязко да се разграничи и дистанцира от него.
Фактите към момента
Стратегията на Тръмп в мирната му инициатива явно беше да предразположи Путин с посрещане на високо ниво и с куртоазни комплименти, червен килим и други дипломатически прийоми (някои заплашителни - като например демонстрацията на стелт бомбардировач). В хода на самата среща стана ясно, че тези символични легитимации на руския автократ водят единствено до символични "отстъпки" от негова страна. Може би и затова предвиденият обяд не се състоя и срещата беше прекратена по-рано от очакваното.
Дипломатически пробив, уви, не бе постигнат по нито един от важните въпроси. По отношение на гаранциите за суверенитета и сигурността на Украйна Русия продължава да отказва да разглежда участието на американски или европейски войски в опазването на мира, както и предоставянето на перспектива за членство на Украйна в НАТО. Все пак остава възможността за гаранции от рода на чл. 5 на НАТО (задължение за военна помощ при нападение), което досега не е било категорично отхвърлено от руска страна. Но не е ясно дали би било и прието, ако се реализира между Украйна и партньорите ѝ на двустранна основа.
По териториалните въпроси "компромисът", който Путин предлага, се оказа неприемлив. Той се състои в предаването на силно укрепените линии на украинската армия в Донбас срещу преговори, тристранни срещи и временно замразяване на конфликта в другите области и воденето на преговори за тях.
И накрая, Русия директно отказа примирие (което беше първоначалната цел на Тръмп). Преди срещата той дори заплашваше с тежки санкции, ако Владимир Путин не спре военните действия. Путин всъщност ги ескалира и проведе най-масираните атаки срещу украински градове, разрушаващи дори цивилни обекти на американски фирми чак до границата на Украйна с Унгария и Словакия. Парадоксално, Тръмп просто се отказа от идеята за примирие с аргумента, че новата цел е дългосрочен мир.
Повечето от международните и особено украинските анализатори са силно скептични относно ползата от мирната инициатива на Тръмп дотук. Има и такива, като Дмитрий Гордон, които все още таят надежда, че войната скоро ще приключи с гаранции за суверенитета на Украйна и без съществени териториални отстъпки отвъд фронтовата линия в момента. Но публично известната информация поне засега не потвърждава този плах оптимизъм.
"Войната на Тръмп"
В цялата мирна инициатива на американския президент обаче стана ясно, че решаването на войната в Украйна вече е негов проблем и той не може просто да го изостави. Първо, претенциите му на миротворец няма как да бъдат защитени, ако усилията му за постигане на мир в Украйна не доведат до нищо. И тук не става дума за Нобеловата награда за мир, а за мястото на САЩ в световния ред. В глобален план все пак тази война е с по-голямо значение от останалите конфликти, с които Тръмп се занимава. Дори Иран и Газа - въпреки важността на Близкия Изток - не са толкова решаващи за глобалния ред, колкото ситуацията в Европа и балансът на силите между Запада и Изтока. Ако Русия спечели в Украйна, Западът ще бъде сериозно отслабен и последствията като цяло стават непредвидими.
Второ, позицията на Тръмп за Украйна се базираше на разбирането, че неговите симпатизанти искат по-скоро САЩ да се дистанцират от този конфликт и да не се занимават с него или просто да го приключат бързо. Но все повече проучвания на общественото мнение в САЩ показват, че дори сред републиканците вече са мнозинство тези, които искат помощта за Украйна (включително военната) да бъде продължена. Според последно изследване на YouGov по темата 32% от американците искат военната помощ да бъде увеличена, 21% искат тя да се запази на сегашните нива, а 27% предпочитат нейното намаляване. 62% от американците смятат, че САЩ трябва да бъдат ангажирани с мирното решаване на този конфликт, което потвърждава тезата, че войната е вече война и на Тръмп. На този фон американското обществено мнение е разделено по въпроса дали срещата на Тръмп с Путин е успех: 41% му дават кредит за нея, докато 38% не я одобряват. Общата картина, която се получава, е, че американците очакват Тръмп да участва и да постига резултати по отношение на Украйна. Може би и затова в един от последните си постове в социалните мрежи той обвини Байдън, че не е дал достатъчно офанзивни оръжия на Украйна - ясен намек, че това може да бъде променено, ако Путин продължи да упорства в агресивната си война.
Зеленски - човекът на Америка
Второто значимо обстоятелство, което се промени заради мирната офанзива на Тръмп, е, че Зеленски беше официално припознат като човек на Америка в този конфликт. Въпреки постилането на червен килим за Путин и ласкателствата към руския президент, по-важното беше, че Зеленски бе приет след това в Белия дом заедно с реалните съюзници на САЩ - европейците. Състоя се всъщност един съюзнически форум, в който заедно бяха обсъждани стратегията, целите и възможните решения. Всички признаха водещата роля на Тръмп, разбира се, и се съобразиха с характерологичните му особености: имаше много благодарности, Зеленски си сложи нещо средно между костюм и военна униформа, а европейците, появили се в почти пълен блясък, също придадоха тежест и усещане за единство на общите действия. Може би руският журналист и политик Александър Невзоров отива твърде далеч, като твърди, че Зеленски е успял да накара Тръмп да го осинови. Но след злополучната среща в Белия дом отпреди няколко месеца последният разговор между Тръмп и Зеленски наистина имаше съвсем друг характер.
Всичко това означава, че липсата на дипломатически пробив с Русия дотук засилва натиска върху Тръмп да втвърди тона спрямо Путин и реално да използва лостовете, с които САЩ разполагат. А те не са малко, особено ако се прилагат заедно с европейските партньори. И военната помощ за Украйна може да бъде драматично увеличена, и нейната програма за балистични ракети може да бъде ускорена, и санкции върху Китай и други търговски партньори на Русия може да бъдат приложени, и замразените руски активи могат да бъдат вкарани в употреба и т.н. Тръмп няма да приеме такива решения лесно и с желание, но важното е, че очакванията на американската общественост, включително на неговите симпатизанти, вече отиват в такава посока. Тръмп не може да си позволи провал в Украйна, а провал би било изоставянето на украинците и предаването им на агресора. Междинните избори за Конгреса в САЩ са догодина. Засега проучванията показват растящо (макар и крехко) предимство за демократите. Тръмп знае, че в тази обстановка просто не може да се провали във важен международен конфликт и този фактор ще има все по-голямо значение.
***
За съжаление, перспективите за бърз край на войната в Украйна поне засега не изглеждат добри. Но ако се вземат предвид двата фактора, анализирани в този текст, руската страна би трябвало да преосмисли агресивната си позиция. В крайна сметка руската лятна офанзива отива към края си без особени резултати - след освобождаването на Херсон за около две години фронтовата линия се е променяла в рамките на 1% от украинската територия. Това означава, че ако Русия не постигне нещо по-значимо много бързо, тя може да се изправи пред ситуация, в която наново обединеният Запад застава доста по-решително зад Зеленски и украинците. Колкото и идеологизирана да е позицията на Путин по отношение на Украйна, това няма как да не бъде отчетено от него. И дано здравият разум в крайна сметка надделее.
