Всички ли носим вина за инцидентите, които се случват по българските пътища, особено когато има жертви. След всеки инцидент си говорим и … Пред ФАКТИ говори инж. Ясен Ишев – председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорта.
- Г-н Ишев, за пореден път си говорим с вас, когато стане някакъв тежък инцидент на пътя. Респективно, пак се повдига темата за пътната безопасност. Нека да започнем така. Вие сте бил на мястото, на което стана инцидентът с малката Сияна. Какви са вашите впечатления от това, което видяхте?
- Бях повече от час на мястото на катастрофата и това, което ми направи най-силно впечатление по отношение на пътя, е, че той беше изкърпен, а между отделните машинни кърпежи имаше денивелация. Имаше и наченки на коловози, банкетите не бяха в добро състояние след инцидента. Предполагам, че вече се оправени. Но най-силно впечатление ми направи това, че вече сложени в деня, когато бях там, знаците за ограничение на скоростта от 70 км никой не ги спазваше. Масово шофьорите караха с по-голяма скорост. Бих искал да споделя, като участник в движението, че знаците по нашите пътища не се спазват. По принцип това е масова болест да не се обръща внимание на знаците. Хората си карат както са си свикнали и без да обръщат внимание на пътните табели.
- Развиването на по-високата скорост на този участък е нещо нормално, така ли…
- Ако водачът на камиона е карал с над 90 км, ако е натиснал спирачките, за да намали скоростта в неподходящ момент, при влажна настилка, може би при не добри гуми, при не най-добро захващане на влекача за ремаркето, за да се получи това завъртане… Много въпроси. И, за съжаление, имаме трагичен инцидент.
- Самата настилка в какво състояние е?
- Настилката, според моите виждания, защото опипах асфалта с ръка, бе такава, че старата настилка беше по грапава от новия машинен кърпеж, който беше направен. Имаше една нехомогенност на настилката. Вижте, там всеки ден минават десетки тирове, хиляди коли, пътят е натоварен, но само на един се случи най-лошото...
- Преди около месец там е загинал и гръцки граждани?
- Тогава ситуацията е била друга, защото участъкът е бил в ремонт, но не е бил добре обезопасен. Имало е спряла кола заради ремонта, но е нямало втори сигнализиращ, който да спре следващите коли. Така следващият ТИР удря спрялата колата и шофьорът загива. Леката кола не е причина за инцидента на пътя, а причина е лошата сигнализацията, която колегите е трябвало да направят.
- И сега отново виждаме как ще прилагаме мерки, с които ще борим пътната безопасност. Как гледате на тях…
- Някой са добри, някой са малко повече написани. Вижте, всички мерки, при които ще има контрол върху тяхното изпълнение, ще са добри и ще подобрят пътната безопасност.
- Кои мерки ви допадат и с какво?
- Много са мерките, които са предложени, и не смятам да ги обсъждам една по една. Но ще дам такъв пример. Трябва в началото на всяка година да се залагат програми за ремонти по пътищата, по пътна безопасност, обезпечени със средства, и на база тези програми в края на годината да се дава отчет пред обществото, пред нас. Ето я програмата, ето какво сме свършили. Какво е обещано, какво е осигурено, какво е изпълнено. Няма ли контрол, нищо не правим. Сега чуваме от министъра, че е удовлетворен от работата на АПИ. Въпросът е, че ако това, което им се постави като задачи, те не го свършат в следващите месеци, след като има осигуряване на средства, какво ще последва. Без пари нищо не става и само ще си пишем и говорим.
- Само от драстични мерки ли разбира българинът. Сложихме колчета в Кресненското дефиле и там, слава Богу, няма тежки инциденти в последно време. Само от такива рестрикции ли разбираме…
- Колчетата вършат работа, но дали навсякъде ще е така. Ако в този участък, където загина Сияна, имаше колчета - какво от това!? Този ТИР, тази голяма платформа нямаше да ги помете ли. Щеше. При този участък има друго. Ако магистрала „Хемус“, която трябваше да бъде изградена до разклона за Плевен и Ловеч, където тежкото движение трябваше да бъде пренасочено, там почти не се работи или се работи само първият участък. Това трябваше да е готово преди една година. Ако беше готово и тежкият трафик бе отбит, може би нямаше да се случи инцидентът със Сияна. И това важи за всички магистрали, по които се работи. И магистрала „Европа“, която трябваше да бъде готова, след като беше завършен пътя от Ниш до Калотина от сръбската страна, вече трябваше да бъде готова и нашата отсечка – от София до Калотина. Сега ни обещават, че до юни-юли ще бъде пусната. Вижте, магистралите спасяват човешки живот, защото са най-безопасните пътища и при тях има много малко произшествията.
- А къде остава дисциплината и качеството на шофьорите в България. Когато караме в чужбина, сме много дисциплинирани, а у нас ставаме…
- За мен въпросът е защо е така. 90% от пътнотранспортните произшествия са по вина на водачите, а не по вина на пътя. Водачите управляват, те трябва да се съобразяват с пътните условия, със скоростта, с натовареността на движението и т.н. Така че във водачите най-много трябва да търсим вината. Трябва да търсим промяна в тяхното обучение, да има непрекъснато обръщане на внимание и контрол. Скоростта ни убива! Много човешки животи могат да бъдат спасени, ако бъдем по-внимателни, по-отговорни на пътя.
