412

След срещата при Си: Париж и Берлин се уплашиха от нова Ялта

  • мерц - 
  • макрон - 
  • германия - 
  • франция - 
  • китай - 
  • русия - 
  • сащ - 
  • тръмп - 
  • путин - 
  • си дзинпин

Макрон отхвърли сравненията с разделянето на Европа през 1945 г., а Мерц предупреди, че съдбата на Украйна и европейската сигурност не може да бъде договаряна без участието на европейците.

След срещата при Си: Париж и Берлин се уплашиха от нова Ялта - 1
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Факти Факти
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън предизвика сериозно безпокойство в Париж и Берлин. Докато светът обсъждаше символиката на общите снимки на тримата лидери, европейските столици насочиха вниманието си към много по-съществения въпрос: дали големите сили не се опитват да очертаят нови сфери на влияние, без Европа да има реален глас в този процес.

Реакциите на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц показаха, че двете водещи сили в Европейския съюз споделят сериозни опасения за бъдещето на континента. Разликата беше предимно в тона – Париж заложи на по-премерена дипломатическа позиция, докато Берлин използва значително по-категоричен език.

Макрон: Европа не трябва да бъде изключвана

Френският президент Еманюел Макрон отхвърли внушенията, че срещата в Китай представлява нова Ялта – конференцията от 1945 г., на която победителите във Втората световна война договарят следвоенното устройство на Европа.

По време на срещата на европейските съюзници на Украйна в Берлин на 19 ноември Макрон подчерта, че именно европейското сътрудничество и координацията около Украйна имат реално значение за бъдещето на континента.

Френският президент настоя за продължаване на военната подкрепа за Киев, включително за укрепване на противовъздушната отбрана и осигуряване на необходимите системи за защита.

Особено важен беше сигналът му, че въпросът за членството на Украйна в НАТО не трябва да бъде окончателно изключван от бъдещите дискусии за сигурността.

Позицията на Макрон показва, че Париж не желае Европа да бъде поставена пред свършени факти в евентуални договорености между Вашингтон и Москва.

Мерц: Няма да позволим повторение на Ялта

Германският канцлер Фридрих Мерц беше значително по-категоричен в оценката си.

Той предупреди, че Европа не може да приеме повторение на историческия сценарий, при който съдбата на континента се решава от няколко велики сили.

Мерц използва символиката на Берлинската стена, като подари на участниците в срещата в Берлин нейно парче – напомняне за разделението на Европа и последиците от политическите договорености между големите държави.

Посланието беше ясно: никакво споразумение за бъдещето на Украйна не може да бъде легитимно, ако украинците и европейците не участват в неговото изработване.

Германският канцлер същевременно приветства възможността за нови преговори между САЩ и Русия, но настоя европейските държави да имат собствено място на масата.

Берлин събра Европа около Украйна

Докато Тръмп, Путин и Си Дзинпин се срещаха в Китай, в Берлин се проведе среща на Коалицията на желаещите с участието на представители на повече от 30 държави.

Сред участниците бяха Франция, Великобритания, Полша и Италия, както и ръководителите на европейските институции и НАТО. В разговорите участва и украинският президент Володимир Зеленски.

Основният акцент беше продължаването на подкрепата за Украйна и необходимостта от надеждни гаранции за сигурност при евентуално прекратяване на войната.

Особено внимание привлече присъствието на американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Тяхното участие показа, че въпреки тревогите около срещата в Китай, Вашингтон продължава да поддържа комуникация с европейските си съюзници.

Обсъждани бяха и възможни гаранции за сигурност на Украйна, включително механизми, сходни с предвидените в член 5 от договора на НАТО.

Това е съществен момент: Европа не иска да бъде само източник на военна и финансова помощ за Киев, а участник в определянето на условията за бъдещия мир.

Какво тревожи Париж и Берлин?

Реакциите на Макрон и Мерц очертават три основни опасения.

Първото е свързано с възможността Вашингтон и Москва да постигнат договореност за Украйна, без Киев и европейските държави да имат реално влияние върху крайния резултат.

Второто е бъдещето на трансатлантическите отношения. Европа продължава да разчита на американската военна мощ, но демонстрираната близост между Тръмп и Путин поставя европейските съюзници в деликатна ситуация.

Третото е мястото на самия Европейски съюз в новия международен ред. Икономическата и военната тежест на САЩ, Китай и Русия поставя европейските държави пред необходимостта да координират по-добре външната си политика и отбраната си.

Европа не иска да бъде зрител

Срещата в Китай сама по себе си не доказва, че трите държави са постигнали споразумение за разделяне на света на сфери на влияние. Но политическата символика на събирането им е достатъчно силна, за да предизвика сериозни въпроси в европейските столици.

За Париж и Берлин проблемът не е само в отношенията между Тръмп и Путин или в нарастващото влияние на Китай. Става дума за бъдещето на европейската сигурност и за правото на европейските държави да участват в решенията, които пряко ги засягат.

Франция и Германия демонстрираха, че няма да приемат лесно сценарий, при който съдбата на Украйна се договаря зад затворени врати между Вашингтон и Москва.

В крайна сметка най-важният въпрос след срещата в Шънджън не е кой къде е седял на общата снимка и кой с кого се е ръкувал. А дали Европа ще разполага с достатъчно политическа воля и военен капацитет, за да защитава собствените си интереси.

Защото историята на Ялта напомня на европейците какво се случва, когато съдбата на един континент се решава без неговото участие.

Китай
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3.3 от 3 гласа.

Подобни новини