Двама убийци едновременно – без време – получават свобода. Единият – Кристиан Николов - дрогиран и пиян уби Милен Цветков, а другият – Никола Бургазлиев, син на несебърски полицаи - дрогиран и развеселен уби насред тротоар майка на две деца и завинаги осакати нейното момченце.
Кристиан Николов, убиецът на Милен Цветков, прекара около ДВЕ ГОДИНИ „под домашен арест“ – тоест във ваканция и в пълния комфорт на всичко, което ползва всеки свободен човек в ежедневието, и бе осъден на девет години затвор. Другият – Никола Бургазлиев - се прибира у дома при мама и тате, под домашен арест с „проследяваща гривна“, докато тече следствието. Иначе законът предвижда до 20 години лишаване от свобода, но то е младо момчето, живее му се, а родителите му вече много ще внимават какви наркотици взима.
Освен това и двамата млади мъже редовно поздравяват съседите. А нашите съдии са с меки души, жалостиви.
Да се сещате чия е песента „НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА“? Ето една строфа от нея:
"Толкова е гнусно, че не ми се коментира.
Не ми говорете за закон и конституция.
В тая държава всичко е проституция."
Повечето хора сме скарани със съдържанието на законите, но правим разлика между справедливост и потресаваща наглост.
Присъдата на Кристиан Николов е 9 години. От тях се приспада времето в следствения арест, двете години срещи с приятели, папкане и спинкане у дома (законът е строг – два дни у дома бил 1 ден затвор), но в затвора „работил“, а там два дни работа се равнявали на три дни присъда (що да не е направо на пет!) и понеже с числова еквилибристика бил изкарал половината присъда, време му било да си ходи у дома, напълно „поправен“.
Някъде в правосъдието съществува ли нещо, което се отнася до душите на близките на жертвите, които завинаги продължават да живеят с болката? Хора завинаги остават без обичан човек, а убиецът си тръгва по живо, по здраво, преживял малко време с битово неудобство.
Помня как родителите на 14-годишния Филип Арсов, убит от пиян и агресивен водач, разказваха, че виждат убиеца на сина си свободно да се разхожда из центъра на София, така както е с „проследяваща гривна“.
Той и прокурорският син беше с такава, нали.
Юристите казват, че „улицата“ не може да решава съдебни казуси. А когато казусите ги решава съдът?
Позорно е, унизително и цинично.
