Случаят „Петрохан“ продължава да поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. След последния брифинг на МВР и прокуратурата институциите представиха подробности за камерите, оръжията, барутните частици и поведението на загиналите, но едновременно с това стана ясно, че част от експертизите все още не са готови. Какво остана неизказано след брифинга, представи ли се категорична версия преди края на експертизите… Пред ФАКТИ говори Владислав Кръстев, докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и асоцииран сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията.
– Г-н Кръстев, какво според вас остана неизказано на последния брифинг на МВР и прокуратурата за трагедията „Петрохан“?
– Бих наблегнал повече върху начина, по който беше разказан целият случай, а не толкова върху неизказаното. В случая частно вещо лице иззе ролята на говорител на прокуратурата и използва наситен с емоции език, за да обясни тежък криминален случай. Говорителите на институциите трябва да използват по-неутрален език и да имат по-умерено поведение. Така се създава доверие и се сваля напрежението в обществото. Видяхме и чухме обратното.
– Представиха се много подробности за камерите, оръжията, барутните частици и поведението на загиналите, но кои са големите въпроси, на които институциите все още не дадоха отговор?
– Дадоха повече такива детайли, отколкото беше необходимо. Отново подчертавам, че когато институциите комуникират, значение имат начинът и кой е носителят, т.е. точно кой го казва. В случая има по-адекватни начини да бъде споделена тази информация. Можеше да се изчака приключването на досъдебното производство. Иначе аз съм склонен да вярвам на изнесената версия. По нищо не личи тези убийства да носят почерка на извършени от организираната престъпност.
– Ако институциите действително са разполагали с информация за паравоенна структура, сексуални посегателства и специфична затворена среда около „Петрохан“, защо тази група е била оставена да функционира години наред? Сигнали има – МВР, ДАНС, прокуратурата нищо… Защо?
– Можем само да спекулираме дали става въпрос за преднамерено безхаберие, или просто за безхаберие.
– Вече е известно, че ДАНС е предала на прокуратурата материали още през януари 2025 г. И какво от това…
– Направи ми впечатление, че водещият брифинга каза, че сигналите не били правилно адресирани, което било грешка на подаващите. Това не е вярно. Когато институция получи сигнал за престъпление, което не е в нейните прерогативи, тя го препраща по компетентност. В този смисъл това е направено от ДАНС и сигналите са предадени към прокуратурата. Крайният резултат е ясен.
– На брифинга прокуратурата обясни, че при проверките за неправомерни действия спрямо деца е срещнала „отказ от съдействие“ от родители. Достатъчно обяснение ли е това, когато става дума за данни за възможни престъпления срещу деца?
– Не, категорично това не е адекватна причина институциите да не се задействат. Когато има съмнения, че се извършват тежки криминални престъпления, полицията има право да действа в условия на неотложност. Имало е предишни сигнали и данни за този човек, а през годините около него винаги е имало деца. Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД) има правомощия да извършва проверки на място. Въобще, имало е много начини да се действа и много канали да се разбере, че има проблем. Например това, че едно от момчетата е било записано в училище, но не го е посещавало. Дори оттам е можело да се тръгне към разплитане на случая, един вид от будна съвест и воля, ако в училищното настоятелство бяха сигнализирали към когото трябва.
– МВР проверява две районни управления за издадените разрешителни за оръжия на членове на групата. Какво ще ни покажат тези проверки сега, след като имаме убити?
– Щом имат издадени разрешения, най-вероятно формално са покрили критериите. Не вярвам проверките да покажат нещо друго. Не ми е известно някой от групата да е бил осъждан за умишлено престъпление, а това би бил повод да им се откаже разрешение. Иначе съществува механизъм, с който МВР може да отнеме оръжия, когато има данни, че с тях може да се извърши престъпление. Голям брой оръжия на Ивелин Михайлов бяха отнети от МВР, впоследствие съдът се произнесе, че са отнети неправомерно, но така или иначе съществува такъв механизъм.
– Защо според вас на брифинга беше отделено толкова голямо внимание на твърденията за секта, сексуални посегателства, психическото състояние и поведението на загиналите, при положение че самото разследване все още не е приключило? Беше съобщено, че предстоят още 12 експертизи...
– Поради редица причини, като най-важната сигурно е, че мнозинството от хората се вълнуват и интересуват от случая. Второ, може би се е търсил политически ефект точно сега. Отново, дори да не е бил преднамерено търсен, такъв ефект беше произведен. Надделя политическото говорене над експертното. Това руши авторитета на институциите и хората губят доверие в тях.
– Как гледате на това, че прокуратурата подчерта, че разследването продължава и експертизите не са приключили, но на брифинга имаше публично представяне на много категорична версия за мотива, последователността на действията и липсата на външна намеса?
– Като потвърждение на предходното ми твърдение, че може би се е търсил политически ефект. Най-удачно би било да се изчака приключването на досъдебното производство. Прекратяването се прави от прокурора. По НПК пострадалите от престъплението имат право да не се съгласят с прекратяването и да изложат писмено какво точно искат да се доизясни и доразследва. Ако прокуратурата не уважи молбата, следващата стъпка е да се обърнат към съда. Това е процес, който отнема време, което от своя страна щеше да охлади страстите около случая, казано на жаргонен език. Отделно, можело е да се говори с близките на убитите. Имайте предвид, че и за самите тях това е голям шок и удар. Дори и да има неприязън и недоверие между двете страни, т.е. между близките и представителите на институциите, то има начини да се комуникира с тях. Не знам дали е направено преди брифинга, но предполагам, че не е. Работата в МВР е тежка и някои служители губят емпатия, дори и към жертвите на престъпления. Предполагам, че за тях това е един вид защитен механизъм. Също така както за самото МВР, така и за прокуратурата това е безпрецедентен и тежък случай.
– Виждате ли риск това предварително да стесни посоката на разследването?
– Винаги съществува такъв риск, когато основната версия бива извадена в деня на самото престъпление. Допускам, че след намирането на труповете сигналите са били обобщени и докладвани на ръководството на прокуратурата и оттам, съответно, веднага споделени в медиите.
– Начинът, по който институциите комуникират случая, създава пространство за конспиративни версии и допълнително разделя обществото. Какво конкретно трябва да бъде изнесено и проверено публично, за да се върне доверието в институциите?
– Да се наемат хора, които разбират от т.нар. стратегическа комуникация. Да се обучат говорители и да бъдат оставени да говорят само те, когато има такъв обществено значим казус. Това отнема време, т.е. трябва да се прави системно. В пресцентъра на МВР работят хора, които разбират добре от това. Политическото ръководство трябва да се вслушва в експертизата им, разбира се, ако я търсят и я искат.
--------------------------------------
Владислав Кръстев е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и асоцииран сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията. Академичните му интереси са в сферата на криминологията и политическите науки. Има професионален опит в провеждането на теренни изследвания, дълбочинни интервюта и анализ на казуси, свързани с радикализацията, екстремизма, конвенционалната и организираната престъпност. Основател е на експертния изследователски хъб Polity.
