Управленска дезориентация, остър дефицит на компетентност и липса на адекватна визия за реалните проблеми на България и техните решения. Това демонстрираха управляващите през стоте дни след съставянето на кабинета "Радев".
Въпреки пълния политически и медиен комфорт, в който работят, те не показват потенциал да изпълнят своите предизборни обещания и да оправдаят очакванията, които целенасочено генерираха предизборно.
Свидетели сме на сто дни застой по Брежневски.
Напомнят на онази хумореска, в която безсмислено се набива крак по плаца от командира до другото дърво. Представената управленска програма е еклектичен сбироток от фейсбук "съображения" и мерки от типа "на когото, каквото му хрумне".
Потвърждава се и известната политическа аксиома на Цеков-Бернщайнер-Шмит, че колкото по-неспособно е едно управление да решава реалните проблеми на гражданите, толкова по-радикални идеи за промени в Конституцията предлага, за да имитира дейност.
Те не могат една "кошница с грижа" да осигурят по магазините както гръмко обещаваха на наивните избиратели, тръгнали Конституцията да променят.
Остро трябва да се критикува и лакейската линия в угода на Кремъл, заради която бяха и публично похвалени от "центъра" в Москва.
Пред България се задават тежки кризи заради това управление и за съжаление има вероятност да бъдат съживени мрачните спомени от жанвиденовите времена.
Добре че навремето успяхме да присъединим България към ЕС и НАТО, а пък предните управляващи въведоха единната европейска валута, които сега служат като политически и икономически борд и не позволяват да ни превърнат в евразийско гето.
Но България е обречена да изгуби още историческо време в този застой. Не съм оптимист.
