Президентската кампания на практика вече започна. Не защото календарът го казва, а защото единственият кандидат с реално изградена публична стратегия вече е на терена. Докато останалите политически сили все още разсъждават кого да издигнат, кого да убедят и каква формула да търсят, Илияна Йотова – настоящ президент, след като Румен Радев слезе на политическия терен, вече води кампания.
Август традиционно е месец за политическа пауза. Тази година обаче изглежда различно. Докато голяма част от потенциалните претенденти ще използват времето за вътрешнопартийни сметки и сондажи, включително почивка и плаж, Йотова печели най-ценния политически ресурс – време. Всеки ден, в който няма ясно очертан основен съперник, работи в нейна полза.
Допълнително предимство за действащия вицепрезидент донесе и официалният отказ на Даниел Вълчев да участва в президентската надпревара. Именно около негова кандидатура мнозина виждаха възможност за широко обществено и политическо обединение отвъд традиционните партийни разделения. С оттеглянето му тази хипотеза отпадна и политическото пространство остана още по-раздробено.
Към момента официално издигнат кандидат е и председателят на БЗНС Николай Ненчев. Очаква се в надпреварата да се включат и други, като Иван Христанов, например, както и други нови или вече познати лица. Говори се за още кандидатури, но засега повечето остават в сферата на политическите намерения, а не на реалните решения.
Именно тук се появява големият парадокс. Почти всички анализатори приемат като най-вероятен сценарий провеждането на балотаж. Истинският въпрос вече не е дали ще има втори тур, а кой ще се изправи срещу Илияна Йотова. Най-често се споменава лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, но при динамична кампания не могат да бъдат изключени и други развития.
Колкото повече кандидати навлизат в първия тур, толкова повече се разпилява опозиционният вот. Всеки нов претендент отнема гласове не толкова от фаворита, колкото от останалите негови конкуренти. Това превръща първия тур в битка за оцеляване между опозиционните кандидати, а не в директен сблъсък с фаворита.
И все пак не бива да бъде изключван и един сценарий, който доскоро изглеждаше почти немислим – избор на президент още на първи тур. За подобен развой са необходими много фактори да се подредят едновременно, но ако опозицията остане силно раздробена, без обща стратегия и без убедителна кандидатура, подобна възможност вече не звучи толкова невероятно, колкото звучеше преди няколко месеца.
Разбира се, предизборната кампания тепърва ще предлага изненади. Българската политика многократно е доказвала, че умее да произвежда неочаквани обрати в последните седмици. Именно затова сегашното предимство на Йотова не е гаранция за окончателен успех.
Има и още един важен елемент, който може да промени конфигурацията. До този момент Илияна Йотова все още не е представила кандидата за вицепрезидент. А именно тази фигура може да се окаже решаваща. Добре подбраният партньор би разширил обществената подкрепа и би донесъл допълнителна тежест на кандидат-президентската двойка. Неубедителният избор обаче може да се превърне в слабата точка на иначе силна кампания.
Причината е очевидна. В съвременната политика кандидатите вече не са атакувани само за собствените си действия. Под обществен и медиен натиск попадат и хората около тях. Всеки официално обявен претендент почти мигновено става обект на проверки, компроматни кампании, публикации и опити за репутационно дискредитиране. Затова изборът на вицепрезидент вече не е просто кадрово решение, а стратегически ход, способен както да донесе допълнителни проценти, така и да създаде сериозни политически проблеми.
Засега обаче фактите говорят сами. Двама кандидати вече са на терена. Останалите още търсят посоката си. А в политиката времето почти винаги работи за този, който пръв е започнал да играе.
