Двумесечната шумна, координирана и агресивна медийна кампания на опозиционните сили претърпя пълно електорално фиаско.
Вместо срив на управляващите, последните данни на две от най-авторитетните социологически агенции подействаха като студен душ за критиците. „Маркет ЛИНКС“ отчете 39% на въпроса "за кого бихте гласували, ако изборите са днес", а най-новото проучване на „Алфа Рисърч“, седмица по-късно, показва скок до 41% за „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев. Това се случва напук на денонощния опозиционен „конгрес“, излъчван директно от водещите национални телевизии. Смазващата преднина от тридесетина процента пред останалите очертава нов политически пейзаж.
„Ваксината“ срещу инфлацията и казусът с цените
Колкото и ПБ да бива обвинявана в „комуникационна немощ“, екипът около държавния глава излезе в аванс невинен за скока на цените. Основната заслуга е на Радев и на шепа речовити фигури от обкръжението му. Президентът се презастрахова още когато бившето мнозинство отказа дори да разгледа предложението му за референдум за датата за въвеждане на еврото. Тази политическа ваксина бе поставена лично от доц. Наталия Киселова, което закопа остатъците от БСП още няколко педи в трапа и предопредели нерадостното им настояще. В ролята на „ние първи ви казахме“, кабинетът Радев свали от себе си най-тежкото бреме – двойния и троен скок на цените, който иначе би предизвикал социални катаклизми и дори скоропостижно излизане от властта.
За да не се загърбва темата, управляващите инициираха и „историята с кошницата“. Това бе правилен контрапункт на безумието с магазина на Делян Пеевски, отишъл при Лафка още преди първия месечен отчет на касовия апарат.
Истината за бюджета, прашката срещу прокуратурата и туширането на „Боташ“
По темата за държавните финанси беше ясно обяснено, че това е единственият възможен бюджет на фона на опосканата хазна. Евростат – а не „Еврофутбол“ – потвърди официално, че служебният премиер Гълъб Донев е бил напълно прав за реалния размер на дефицита, а контрата остана у бившите финансови министри Асен Василев и Теменужка Петкова.
На критиките „колко олигарси спряхте за два месеца и защо няма арести“, отговорът също е пределно ясен за избирателите. При настоящата прокуратура всяка акция е стрелба с прашка по луната. Има си законови срокове:
- Наесен: Избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС).
- През пролетта: Избор на нов главен прокурор.
Всичко извън този времеви отрязък би било просто нова показна заря, подобна на глупавия арест на Бойко Борисов, с който навремето Кирил Петков го върна обратно във властта.
Опозицията не успя да извлече дивиденти и от друга своя любима тема – договора с „Боташ“. Изначално хората в своето мнозинство не разбират и до днес сложната икономическа същност на случая. С времето Радев и хората около него успяха умело да представят нещата в своя полза, посочвайки, че контрактът е бил абсолютно неизбежен – подписан в условия на необходима бърза реакция за спешно осигуряване на газ за страната. За капак Радев договори лично с Реджеп Ердоган замразяване на плащанията, с което буквално отне от опозицията любимата ѝ дъвка за атаки срещу новата власт.
Военният неутралитет и перфектният ход с цистерните
Спирането на военната помощ за Украйна не само не удари по рейтинга на ПБ, а го „напарфюмира“ допълнително. Повечето избиратели на партията твърдо не желаят страната да се намесва в конфликта – същото важи и за казуса с полските МиГ-29.
Случаят със самолетите-цистерни пък бе заварено положение, което Радев отигра перфектно. Неговите основни хулители първоначално ги приеха безропотно на гражданското летище в София без обяснения, докато софиянци не ги видяха и не настана паника. Последва лъжа в класическия стил на последните 15 години за уж провеждащи се „учения“, и то при условие, че американците вече бомбардираха Иран.
Решението за преместването им в Безмер бе обяснено логично и честно:
- Мястото на цистерните не е в София, а във военната база.
- На САЩ не се отказва – най-силният ни съюзник иска помощ и хората го разбраха, дори в Безмер.
- Алтернативата: Ако ГЕРБ и ПП-ДБ бяха на власт, щяха да занесат цистерните в домовете си, за да угодят на Вашингтон. Но след 19 април те са пратени в бокса и от тях не зависи нищо.
Страхът от миналото като най-силна мотивация
Резултатите от 41% за ПБ срещу срива на останалите показват втория план на българската политика. Каквито и грешки на растежа да прави партията на Радев, колкото и бавно да се случват промените, идеята за завръщането на старото статукво е мощна спирачка. Мисълта, че на власт могат да се върнат Борисов, Пеевски или наивните и твърдоглави градски десни, е напълно достатъчна мотивация за електорално търпение.
Остава отворен въпросът дали в ПП-ДБ съзнават какво правят. Да пеят отново в общ хор с Борисов и Пеевски, този път като опозиционни партньори, няма да свърши хубаво за тях. Аналите на старите политически хроники вече ясно са доказали каква е съдбата на подобни съюзи и кой обикновено го отнася.
