Русофоби ни пазят с руски ракети. Ако не престанат да дрънкат, накрая ще ни сготвят - както се полага на една овца.
За това предупреди във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.
Тези дни и военният, и външният ни министър не се умориха да ни успокояват, кой колкото може - с което само засилиха страховете ни от случващото се в Иран. Прави са нашите хора да се тревожат - нас винаги поне един Чернобил все ще ни заплашва. И не става дума само за някоя стихия като онази, която бе изтървана от въпросната централа - ами и за тайнствената сила българска, която не се умори да произвежда калпави хорица с още по-калпави идеи, които да нагласява в яслите на Властта.
"Няма заплаха за България от Иран" - рече Запрянов и, както се полага на един истински български генерал, беше толкова убедителен, колкото да ни подсети за онзи остроумен лаф за генералите, които са готови да спечелят предишната война.
Надето обаче изобщо не се церемони със Запрянов: "Непосредствена заплаха за България няма, но има косвена опасност". Тази фраза е толкова добре нагласена, че дори произволно да разместим думите, тя пак няма да загуби смисъла си, ето така, примерно: "Непосредствена опасност за България няма, но има косвена заплаха". Изглежда, че можете да си купите дългосвиреща плоча.
И иранският посланик в София уверил нашите министри, че не ни грози никаква опасност. Това е похвална откровеност- макар да е добре известно, че в дипломацията дори придържането към приблизителната истина минава за непростима наивност. Тъй че, ако нашите властници продължат да дуднат за "липсата на опасност" като нищо ще подсетят някой по-голям безхаберник от тях да направи белята. И, отгоре на всичко, да остане и извън всякакво подозрение - нали двама български министри вече са издали кетап за невинност на иранците.
Човек трябва да е надарен със свръхспециални качества, за да ги разбере нашите будали. И няма ли кой да им подшушне, че с наивното си великодушие само подканят някоя терористична банда да се позабавлява с нас. Сякаш и те са от породата на дрънкалото Плевнелиев, който се заканваше, че организаторите на атентата в Сарафово ще бъдат незабавно заловени и дори изправени пред ООН.
Заканило се врабчето пред отворената паст на крокодила...
Малко да втасат тия типично нашенски словесни изсилвания - и вече стават направо непоносими за нормалния слух.
Сетне обаче нещата приеха очакваният обрат, героите, които гарантираха пълната ни безопасност, сложиха другата плоча.
При цялото си прелестно простодушие, което по начало се полага на един солдат, и Запрянов заговори като дипломат: България не се използвала за операцията в Иран и всички останали несмислици от този десен. Всъщност, възможно ли е нашият храбър генерал да не знае, че софийското летище е стъргало за ирански информатори, такива са и всички останали по-важни точки от трафика на българо-иранската дружба, където небрежно правят кръгчета и самопоканилите се американски самолети?
А иранският посланик веднага повярвал на Запрянов - така е в дипломацията: комплимент срещу комплимент, истината може и да почака. Специално нашата сякаш вече е обречена да чака вечно.
Пътьом да ви питам нещо: понякога нямате ли усещането, че ви будалкат доста несръчно? Откъде събират кураж за това обаче - това е въпросът. Не си купувайте дългосвиреща плоча - защото изобщо няма да дочакаме този отговор. Дано поне не свършим в казана с овчата чорба...
Да поясня лафа за плочата - преди да започнете да ме ругаете. Бавех се, защото се напъвах да се сетя, но не успях - кой писател беше казал, че в безнадеждни ситуации човек не си купува дългосвирещи плочи - а нашата е точно такава.
Пък и има ли изобщо плоча, музика, някакъв звук, който да ни донесе нужното ни успокоение?
И още едно уточнение - сега за овцата, която споменах в самото начало на този текст.
"Натопяване на овцата" - така наричат в някои тайни служби операциите, чиято крайна цел е да компрометират някого - влиятелна личност или пък организация, дори държава; най-често става дума за свой човек, който е станал излишен поради загуба на капацитета си или просто защото изначално е бил негоден, но някак е търпян. "Овцата" се подхвърля/предоставя на врага, истината за нея е така нагласена, че да не събужда никакви подозрения, дори при най-внимателно вглеждане във "фактите" от изфабрикуваното ѝ битие. В света на мрачните тайни това е най-жестокото наказание, то е безподобно по своята подлост.
Имам страха, че наближава денят, в който България ще бъде натоварена с ролята на "Натопената Овца", с всички произтичащи от това последици.
Тя ще бъде укорявана, например, че повече от две десетилетия след приобщаването ѝ към Пакта, си остава все същият мъник, чийто отбранителни възможности практически не съществуват - въпреки че послушно си предплаща бойни самолети, които друг ѝ ги избира - и които все не долитат дотук. А когато това най-сетне се случи, се оказва, че те се нуждаят от ремонт.
Така тази Овца, чието натопяване очевидно е предстоящо, трябва да изтърпи, извън всичко останало, и безподобни подигравки - които биха обидили дори един мъртвец.
И всичко това се случва, докато на въпросната клетница са ѝ доверили единствено да се бори с ръждата, която скоро окончателно ще извади от употреба няколкото защитни ракетни комплекси, които са ѝ оставили по милост след тоталното ѝ разоръжаване преди три десетилетия.
Винаги обаче, когато стане дума за тях по телевизиите, не се намира водещ, който да попита запряновци, чие производство са въпросните комплекси - С 200 Вега, примерно.
Съветски са, естествено - но и затова ли Овцата трябва да бъде натоварена с още и още грехове.
Има обаче и нещо забавно, дори ведро в тази история: достатъчно е само да си представите киселите физиономии на тукашните русофоби, които не могат да повярват, че сме се докарали до там - нас, прегордите натовци - все още да ни пазят проклетите руски железа - защо, наистина?
Само за дребнава отмъстителност ли става дума или, ако провидим по-далеч от калта, в която газим обичайно, ще схванем и нещо далеч по-мрачно.
Дали някой не иска да ни превърне в сенките на безропотни, а и вече и безсловесни странници, обитаващи един бъдещ полигон - подобен на украинския?
А и началото вече е положено - забравете за момент фалша, който ви поробва от телевизионните екрани, огледайте се, опитайте се честно да проникнете в човешкия пейзаж край вас. И какво - много ли сте щастливи?
Но Истинското Зло ни дебне буквално от задния ни двор.
Вече неколцина умни хора, в чиято почтеност не можем да се съмняваме, ни предупредиха. Живеем в една изоставена държава, но точно тези предупреждения не могат да бъдат пренебрегнати.
Нито ден повече не бива тукашни "спецове" да човъркат из шести блок на атомната ни централа.
Не бъдете идиоти, забравете фобиите си и докарайте руснаците в "Козлодуй".
Ако е нужно, дори измолете това идване.
А ако те отказват да го сторят - кажете го ясно.
Това е ядрена централа - тя няма нищо общо с несмислените боричкания на фоби или фили.
И може за секунди да заличи всякакъв смисъл. Всякакъв.
