Бързата реакция на новия лидер на БСП Крум Зарков, който извади от листите на партията гласувалите другари в тиквено-прасешкия отбор за налагане на техните правила в изборните секции в чужбина стана днес първия важен акт на практическа промяна в поведението на тази политическата старица.
Не самият акт на изваждането от листите е толкова важен за широката публика по отношение на теснопартийните въпроси, колкото изваждането на явното доказателство за колаборацията на въпросните другари с др. Борисов и неговия началник Пеевски.
Самите другари отричаха, а партийното ръководство-старото и новото-предпочитаха да не коментират тази тема. Увъртаха, че имало сътрудничество с др. Борисов и с неговия началник Пеевски от единия патриотизъм, щото така налагали интересите на България и нейната стабилност.
Никой не вярва(ше) в тази лъжа, но е друго тя да бъде изобличена по яркия начин, по който лъсна днес.
Очертават се две очаквани сигурни линии на поведение на новото командване в партията. Едната се вижда като все така заседнала в гърлото на старицата геополитическа кост на продължаваща проруска нагласа. Не беше толкова сигурно, че другата- противопоставянето на досегашния управленски тандем -ще получи своето практическо потвърждение.
Поне второто се случи вече.
Главното е, че и по двете писти явно има пълно съвпадение, ако не и съгласуване с вятъра, който вее в платната на летящия нагоре в рейтингите Румен Радев. Това навява на мисълта, която вече съм изразявал, че става дума за две крила от един самолет. Ще има нужда от тях за търсене на парламентарно мнозинство.
След дългото свободно (про)падане на БСП тази задача изглежда трудно изпълнима, но Зарков показва старание.
Не очаквайте да си признаят. Намират се в невъзможната ситуация Радев да иска да вкара генетично близък съюзник в парламента, но да не може да го оповести като свое намерение, тъй като това би намалило притока на избиратели със същия профил към собствения му проект.
Така че, хич да не ги питат журналистите. Ще се спотайват до последно.
