Коментар на Георги Лозанов:
Не помня колко пъти вече съм отправял предупреждения, че има опити демократичната десница да бъде изтрита от картата на българската политика.
Опитите се наслагват в офанзива срещу ПП-ДБ и специално срещу „Продължаваме промяната“ в стремеж да бъдат противопоставени на „Демократична България“. Защото допреди ПП да спечелят изборите през 2021 година и да дадат електорална енергия на борбата срещу статуквото, изглеждаше, че това статукво ще може да си присвои като „демократична брошка“ и ДБ, както стана със СДС, а отчасти и с Реформаторския блок.
ПП попариха тези надежди, особено когато се коалираха с ДБ, и затова явно трябваше да бъдат наказани – така че статуквото да успее да се завърне „на бял кон“, а те да се борят за оцеляването си, подобно на политическите представители на демократичната общност след края на единствения им пълен мандат по времето на Иван Костов.
И Радев се включи в наказателните офанзиви
Показателно е, че в наказателната офанзива се включиха не само лидерите и „остриетата“ на статуквото, а буквално на всички парламентарно представени партии, та включително и президентът Радев. Тъкмо той, въпреки че градеше образ на непримирим борец със статуквото, нарече ПП „шарлатани“, „лъжци“ и какво ли още не. В унизителните арии на злобата с апломб се включи и Тошко Йорданов с обидни думи.
И не става дума само за реч на омразата, в каквато българският политически език отдавна се е превърнал, а и за престъпление по НК, което кумулативно попада под санкцията на два члена – за обида и клевета. Те защитават нематериалното човешко право за чест и достойнство, системно потъпквано в словесните атаки срещу ПП. Но политиците, които се ползват с имунитет, не ги лови законът, а и се чувстват поощрени от някои сеирджийски настроени избиратели, жадни за риторически жертвоприношения. В случая дори няма нужда да се спори с тях, защото всяко нещо, изразено по унизителен начин, пак се квалифицира като обида.
Всички, в зависимост от домашното си възпитание, идеологическите си предпочитания, степента си на изнервеност и враждите помежду си, участват в своеобразната широка коалиция на хейта срещу ПП-ДБ, който е перманентен, но, разбира се, има своите пикове с различни водещи играчи.
Измислиците, с които бе свалено правителството на ПП-ДБ
Радев, който се изживяваше като „политически баща“ на ПП, ги нарече „шарлатани“, когато му стана ясно, че няма да следват обтекаемата му позиция за нахлуването на Путин в Украйна. И те недвусмислено го демонстрираха, когато правителството им изгони 70 служители от руското посолство в София, които вероятно са имали и допълнителни функции. Правителството на ПП-ДБ беше свалено от „уж партньорите“ им от ИТН - вероятно по причини, сходни с тези на Радев, защото двете официални обяснения, които дадоха тогава, се оказаха откровени димки.
Първата – че прекомерно се увеличавал държавният дълг, беше напълно забравена при по-късното им съвместно управление с ГЕРБ, БСП и Пеевски в резерв, въпреки че дългът се увеличи с пъти, а те и дума не казаха. Второто обяснение – че кабинетът „Петков“ бил готов на отстъпки към Северна Македония, пък си беше куха фразеология, доколкото нямаше промяна в отношенията ни със съседите при всички правителства през последните години. Но е възможно в случая да са се проявили зависимости не по руска линия, а по линия на ДПС, като се има предвид, че агресивността на ИТН към ПП-ДБ е сравнима само с тази на Пеевски – това са пълководците в битката срещу демократичната десница.
Следващата организирана атака пак дойде от коалиционни партньори, но беше далеч по-перфидна и продължителна – започна от създаването на „сглобката“ с ГЕРБ и така и не спря. А Пеевски дори изтипоса „музей на сглобката“ в парламента, с цел да изстиска и последните капки хейт. За ПП-ДБ този парадоксален политически формат беше шансът на България да спре служебните кабинети на Радев и да влезе в Шенген и еврозоната. Но за ГЕРБ, с любезното съдействие на Пеевски, това беше възможност да компрометират партньорите си със средствата на „автокомпромата“: щом сте с нас, значи не сте по-добри от нас.
Арести и протести
А пък щом са като тях, значи трябваше да бъдат уличени в корупция и атаките се насочиха натам. За доказателство из публичното пространство се завъртя снимка на пудел с пачка банкноти между зъбите, който не ставаше дори за герой на анимационен филм. Но пък беше достатъчен, за да може Пеевски да обяви ПП за „партията на пуделите“ и да го повтаря с цел да влезе в политическия речник. Не му се получи – освен в най-преданите му медии, но играта загрубя.
Публичните етикети вече не стигаха и трябваше представители на ПП наистина да бъдат арестувани за корупция – най-напред един заместник-кмет на София, а после и кметът на Варна. Обаче очевидната неубедителност на втория арест със скалъпени „в крачка“ свидетелства не само не свърши очакваната работа, а изкара гражданите на улицата и по-късно доведе до най-големите протести за целия досегашен преход в България. Те, освен в защита и в синхрон с ПП-ДБ, бяха, както и през 2020 година, срещу същото онова властово статукво, но с нов акцент – употребата на репресивния апарат на държавата за разправа с политически опоненти. Така имаше реална перспектива гражданското недоволство да се трансформира на предстоящите избори в мощен вот за ПП-ДБ и можеше да се предвиди, че ги чака пореден, максимално висок, пик на атаките срещу тях.
Трагедията в Петрохан като политически компромат
В такъв се превърна ужасяващата трагедия в Петрохан. Каква намеса са имали службите едва ли ще стане ясно, но случаят от самото начало беше използван като политически компромат. Още преди да бъдат оповестени каквито и да са факти, установени от следствието, бяха натиснати два много чувствителни бутона на колективните емоции - педофилия и сектантство - с внушението, че ПП са, или най-малкото съзнателно са подкрепяли, „педофилска секта“. Без значение дали политическите фигури, свързвани с тях, са имали някакви отношения с жертвите, кога е било това и по какъв повод. Уж още се разследва, но медийният балон на коментарите трябваше да се надуе дотолкова, че обвиненията безпрепятствено да падат върху онези, които статуквото иска да накаже.
Как стана така, че ПП-ДБ успяха да обединят всички срещу себе? Това стана, когато статуквото се разшири и геополитически, като прие и слезлите от „трамвая на демокрацията“ (по ироничните думи на Ердоган), а в него останаха само ПП-ДБ. Другите гледат да се подредят в новия световен ред, при който старите „велики сили“ пак ще решават съдбата на останалите. И за да се спасиш, най-добре е сам да им пристанеш. А ние пък още от деца си знаем коя велика сила винаги ни спасява…
Дали сред крясъците и освиркванията ПП-ДБ ще продължат да се возят на „трамвая на демокрацията“ ще зависи от устойчивостта на възгледите им и от смелостта на избирателите им.
