„Репарационният заем“ на Европейския съюз за Украйна може да достигне до 130 милиарда евро, според първенците в ЕК, като точният размер ще бъде финализиран след оценката на Международния валутен фонд за финансовите нужди на Украйна през 2026 и 2027 г.
Но какво е това чудо „репарационен заем“ на практика?
Да, съществувал е терминът „репарационни заеми“, макар и не много широко използван. Това понятие се свързва най-вече с периода след Първата световна война, когато победените държави - особено Германия - са били задължени да изплащат репарации на победителите.
Какво представляват тогава „репарационните заеми“?
Това са заеми, които една държава (или институция) е вземала, за да може да покрие задълженията си по репарации. Най-известният пример е Германия, която след Версайския договор (1919 г.) е трябвало да изплаща огромни суми на Франция, Великобритания и други страни. Тъй като икономиката ù е била в тежко състояние, Германия е прибягвала до външни заеми, за да изпълни тези задължения.
Примери:
1. Дауесов план (1924) - САЩ предоставят заем на Германия, за да стабилизират икономиката ù и да ù позволят да изплаща репарациите.
2. Йънг план (1929) - нова схема за разсрочено плащане на репарациите, също включваща международно финансиране.
Тези заеми не са били наричани официално „репарационни заеми“ във всички документи, но функционално са изпълнявали тази роля.
Идеята за репарационен заем за Украйна, базиран на парични остатъци от руски активи, замразени на Запад, беше предложена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 10 септември тази година.
Заемът, целящ да помогне на Киев да финансира военните си усилия, ще бъде изплатен от Украйна едва след като получи репарации от Русия в мирно споразумение (ако има такова!). Рискът ще бъде поет колективно от европейските и евентуално и от някои други страни от Г-7.
Обаче!
По-голямата част от руските активи на стойност около 210 милиарда евро, държани в Европа, се намират в белгийския централен депозитар за ценни книжа Euroclear. 175 милиарда евро от активите в Euroclear вече са изплатени и превърнати в парични средства, които биха могли да бъдат основата на новия заем.
Но Белгия се опъва и не дава зелена светлина на този проект. Иска 100% гаранции от всички страни (това означава и от България), че ако се случи международно законово преследване на тази на практика конфискация, страната няма еднолично да пострада.
Има още едни тревожен факт. Достатъчна е една „заемна конфискация“, за да се разбягат като пилци голяма част от сегашните ползватели на Euroclear - всички онези страни, които някога могат да бъдат заплашени от конфискация.
Поради тези причини е най-вероятно УфдЛ да предложи пореден заем - гарантиран от всички страни в ЕС, а това няма как да стане при поне три страни, които резонно се опъват. За марионетните правителства (няма да ги изброявам) не е проблем да обещаят и да подпишат подобна Велика идея.
Икономиката ни процъфтява, само заемите ни са малко!
