Дроновете се превърнаха в основно оръжие във войната в Украйна. Дронове всяват смут по летищата в ЕС. НАТО ще изгражда „стена срещу дронове“. Можем ли да се защитим в България… Пред ФАКТИ говори о.з. полковник Вилис Цуров.
- Полк. Цуров, война на дроновете – в това ли се превърна стратегическата война с пушки, танкове и самолети?
- По принцип научно-техническите постижения в различни области се развиват най-бързо там, където са най-необходими за хората. Все още помним развитието на фармацевтиката по време на Ковид. Имаше преди периоди на „студена война“, в които двете супер сили САЩ и СССР се конкурираха за надмощие във военната област като водещо направление. След започване на пълномащабната агресия на Русия срещу суверена Украйна започна, в началото бавно, до изчерпване на старите запаси от бойни средства, а след това бързо и сега изключително бързо въвеждането на иновации във воденето на бойни действия и въвеждането на все по-ново въоръжение и техника и от двете страни. Естествено, страната с по-малко ресурси за водене на бой се стреми да компенсира своите бойни способности с повече иновации и по-пестеливо изразходване на бойния си потенциал, включително и живата сила. Изведнъж заученото във военните училища и академии се оказа безполезно, дори вредно с въвеждането на новите технологии на бойното поле. Нещо повече – смениха се начините на мислене, вземане на решение, управление, прегрупиране и самостоятелност на най-малките бойни единици като се стигне до отделния боец.
„Войната на дронове“, както приехме да говорим, в т.ч. на всякакви безпилотни апарати – наземни, надводни, подводни, въздушни и космически, започна да дава превес над класическото използване на досегашните способи на война.
Вече вероятно наближава моментът, когато ще спрем да сравняваме армиите по жива сила, танкове и самолети, а ще ги разглеждаме като системи от потенциали на бойни възможности за постигане на определени практически цели на база ученията и участието им в бойни действия. Към момента имаме вече такива няколко армии – на САЩ, Украйна, Израел, Русия, донякъде на Северна Корея и др. Безпилотните апарати започнаха да определят и параметрите на водене на операциите, зоните на съприкосновение и възможностите за използване в диверсионни и специални операции далеч в тила на врага, а защо не и напоследък във вътрешността на суверенни държави чрез изстрелване от търговски кораби, камиони, сгради и др., всявайки паника в определените правителства, прекъсвайки полети и нарушавайки дейността на много обекти. Това за сега, според мен, е само пробно безцеремонно тестване от страна на Русия в държави от НАТО с цел да събере информация за подготвеността на Съюза при подобни ситуации, но в никакъв случай то не трябва да бъде подценявано от НАТО.
- Малки, бързи, евтини и ефективни – дроновете са на път да реорганизират военното дело. Войната в Украйна какво ни показва…
- Предпоставките за създаването на бойни безпилотните апарати започват от стойността на човешкия живот, където се цени в една или друга степен, до нанасяне на бързи и ефективни удари по врага и постигане на определени цели или неговото отказване да води бой. С всеки месец стойността на дроновете намалява, а техните качества се оптимизират и засилват с въвеждане на елементи на изкуствен интелект и предварително зададени траектории и задачи.
Като пример може да бъде посочен опитът в Украйна и представена информация на изложението за отбранителни технологии ХЕМУС 2024 как малки дронове със заряд, равностоен на снаряд на стойност няколко стотин долара, поразяват бойна машина (танк) с вероятност 96-98% при изстрелване на два дрона.
При класическия способ биха се изстреляли поне един боекомплект снаряди на артилерийска батарея при много добро артилерийско инструментално разузнаване. Това са повече от 60 снаряда и ангажираност на доста човешки ресурс. Да не говорим за поемане на риск от атака с дронове! Дори програмируемите снаряди имат по-малка ефективност поради високата цена и изключителната точност, която трябва да дадат разузнавателните системи. По последни данни Украйна вече е разработила морски и въздушни дронове за борба със самолети и дронове, дронове, които управляват дронове, внедряване на елементи от управлението на дронове в крилати и балистични ракети, а също така и в увеличаване на полезната маса на товара и разстоянието за пренасяне от дронове. Поради интензитета на бойните действия се е стигнало до там, че всички дронове са снабдени с камери и са предвидени за удари. Събират разузнавателната информация в продължение на техния живот, която се обработва, обобщава и преразпределя за следващия налет като предполагаемата средноквадратична грешка за следващите 6 часа се приема за преодоляема с достатъчна за практиката точност.
Всичко това променя коренно схващанията за водене на класически бойни действия и оформяне на все по-широка зона на съприкосновение между враждуващите групировки, която на места може да достигне и до 15-20 км, в която всяко движещо се тяло може да бъде цел за поразяване от дрон. Успехът при тези условия ще се определи от по-бързата реакция и по-ранното заемане на точките за контрол от съответните оператори на безпилотните летателни апарати (БЛА), което автоматично довежда до подобряване от другата страна използването на авиационни средства за поразяване, далекобойна артилерия или тактически ракети, а също така дронове с по-голям радиус на действие.
- Дронове във въздушното пространство на Полша. Случката повдигна много въпроси – диверсия, тест или просто случайност. Какво мислите?
- Има много версии за това, но за НАТО и ЕС е важен верният извод за поука и противодействие. Като цяло това беше един тест (или провокативна диверсия) от руска страна за реакцията на НАТО при подобна ситуация. В никакъв случай не може да се говори за случайност. Да не забравяме, че той бе изпълнен в началото на съвместното учение между Беларус и Русия „Запад 2025“ (а защо не и като елемент на учението, което няма как да се потвърди) вероятно с цел да се види реакцията на НАТО и се дооформи оперативно-тактческата обстановка, на чиито фон се разиграва учението. Реакцията на НАТО беше изключително твърда и решителна, независимо от несъизмеримия огромен ресурс, който беше приложен. Бързо сработиха механизми по договора (беше задействан чл. 4 за политически консултации във връзка със случая) и в последствие активирани елементи от Силите за незабавно реагиране на НАТО, като беше изпратена съюзна авиационна техника в Полша и инициирани няколко учения по източния фланг. В последствие се появиха влитания на дронове и на други места като Дания, Румъния и Германия, които още повече засилиха инициативата в ЕС и НАТО за изграждане на система за противодействие на подобни налети, т. нар. „Стена от дронове“ на източния фланг, която ясно беше формулирана като стратегия за откриване, проследяване, прехващане и дори унищожаване на неидентифицирани летателни апарати, нарушили пространството на ЕС. За сега процесът все още е дискусионен. На Срещата на европейските лидери в Копенхаген не взеха окончателно решение, като определиха, че до две седмици или в края на месеца вече ще има пълна яснота и определени финансови параметри.
- НАТО реорганизира части, за да се пази въздушното пространство на Полша. Самолети за милиарди долари, срещу дронове за стотици долари. Релевантно ли е…
- В никакъв случай тази стратегия не е релевантна, но да не забравяме, че само с дронове война не се води и многоцелевите изтребители, които бяха пренасочени в Полша, ще имат и други задачи по отбрана територията на НАТО, до уплътняване на въздушното пространство и с други, специализирани за борба с дронове наземни и въздушни средства. Нали не се заблуждаваме, че при една агресия от страна на Русия към НАТО войната ще се води само над територията на Алианса, а няма да има проактивни и превантивни действия далеч в тила на противника? Изнесените напред изтребители биха били изключително полезни при откриване на дроновете още преди да са навлезли във въздушното на НАТО, дори и на точките на изстрелване на съответните безпилотни апарати, като ще спомогнат за тяхното неутрализиране и комплексна защита на територията на Алианса. Проблеми биха възникнали при масирани налети, но тогава НАТО ще може да използва без ограничение своите превантивни механизми и пълния арсенал от отбранителни средства. Дано не се стига до там!
- ЕС обмисля да изгражда стена срещу вражески дронове. Колко време ще ни отнеме?
- Като оформена идея, вероятно до края на месеца ще бъде решено къде да бъде и как да се структурира и обслужва, но като изпълнение вероятно ще отнеме години. Ние вече загубихме повече от три години и половина, докато продължава войната срещу Украйна, да вземем подобни мерки. Сега трябва бързо да наваксваме, използвайки украинския опит, който е значително богат в тази област, да не кажа най-богатият в света за сега. В момента богат опит в тази област имат също Израел, САЩ и Русия, но като най-много вградени иновации в дрон и антидрон технологиите остава Украйна. Не случайно наскоро САЩ сключиха споразумение с Украйна за съвместна работа по дрон системите и антидрон технологиите. Израел също кооперира производство в тази област, дори има известен внос на дронове от Украйна. Но не само производството е решаващо. Натрупаният боен опит, тактика на използване, адаптиране към новите системи, които се променят на всеки 3-6 месеца, силната мотивация, все качества, които не могат да се придобият в мирна среда и по време на учение, са решаващи за успеха във войната!
- Има ли и коя е най-ефективната защита от дронове?
- Когато говорим за защита от дронове, според мен, трябва да разделим въпроса на два аспекта – в тактически в технически смисъл.
Към тактическия аспект спадат и елементите на емитация, макети и др. и зависи изключително от опита на командирите, тяхната самостоятелност при вземане на решение за охрана, отбрана и прегрупиране на силите, устройване на засади с лъжливи цели и др., включващи в подразделенията добре обучени снайперисти и стрелци, леки противозенитни системи и др. преносими самонасочващи се ракети земя-въздух, съизмерими по стойност с цената на безпилотните апарати.
Към техническия аспект спадат разработените в момента антидрон технологии.
В България вече имаме разработена, от член на СОРА, 5-то поколение антидрон тегнология по пасивен способ (излъчване на смущения), която може да открива дронове, да различава птица от дрон и със заградителни смущения да неутрализира командната и двигателната апаратура на дрона.
За съжаление, мощността на смущенията е несъвместима с мирновременна обстановка в страната, тъй като влияе на авиация, на свързочни и радио комуникации и други системи. Наши членове на СОРА създадоха Национална антидрон и дрон асоциация с участието и на международни фирми и други държави за обединяване на усилията в тази област. Два дни след навлизане на дронове в Полша в Министерството на отбраната беше организирано представяне на системата за ПВО на Израел BARAK-ХМ от експерти от Израелската аерокосмическа индустрия (IAI). която има способността да поразява ЛА (в т. ч. безпилотни апарати), крилати и балистични ракети и е основно обектно ориентирана в едно пространство, съвместно със системата „Железен купол“ със съгласуване на задачите по цели на различни дистанции, височини и приоритети, използвайки от излъчване на прицелни и заградителни смущения, до физическо поразяване на летателни апарати с артилерийско или ракетно въоръжение на съизмерима цена с целта. За съжаление, интересът, проявен от страна на Министерството и Щаба на отбраната, беше на много нисък, а представители на ВВС почти не присъстваха.
За НАТО и ЕС най-ефективният, според мен вариант, за изграждане на подобна предпазна стена против дронове е да изучаваме и използваме максимално украинския опит на място. Това да стане с усилване на инвестиции и средства във вече изградената украинска отбрана против дронове. Това в значителна степен ще компенсира и намали ресурсите при построяване на цялата стена против дронове, която по изчисления за източния фланг на НАТО е малко повече от 3000 км.
Добрата новина е, че за ефективна защита от единични или малки групи дронове вече има разработки.
- Дроновете повдигат и друг въпрос, който до момента имаше своето значение във военното дело, но вече придобива съвсем друго измерение. GPS системата за навигация, защото дроновете така фиксират целите си. Как ще се защити GPS системата?
- За GPS системата може много да се говори. Това е най-развитата система за навигация, която гарантира във всеки момент от време над дадена територия да преминават поне 4 спътника, по които да се определя местоположението на даден обект. За цялостно смущение на GPS системата не може да говорим, защото САЩ, които са я създали и я притежават, едва ли ще допуснат подобна ситуация. По-скоро би се въздействало на GPS приемниците на съответните летателни апарати или кораби от наземни станции за смущения. В зависимост от типа на летателния апарат това въздействие може и да не е ефективно, ако той се управлява по кабел или е настроен след прелитане на определено разстояние сам да избира целта си, а също така и при управление от оператор, следящ терена на полета чрез телекамерата на самия апарат и избирайки целта за поразяване.
- Къде е България в този военна надпревара. Можем ли да се защитим адекватно?
- България е страна с развити иновационни отбранителни технологии, повече от които са в частния сектор. Само в СОРА имаме няколко собственици на фирми, произвеждащи дронове и антидрон технологии с много високи характеристики и на световно ниво. За съжаление, интересът на държавната администрация, силовите министерства и общините към тези технологии за сега е доста слаб, а поради липса на инвестиции производството е ограничено. Причина за това е все още слабата информираност в тази област и наличието на конкуренция и до известна степен протекции и приоритет на държавния сектор. Преди няколко месеца беше приета идеята и създаден Център за иновации в отбраната, но, за съжаление, пак няма равнопоставеност между държавния и частния сектор. Недостатъчната обективност при оценка на способности на база на резултати вероятно ще доведе до забавяне на модернизацията на въоръжените сили и защита суверенитета на страната ни. Проблемът е следният - преди България да започне да изпълнява задачи по изграждане на стена против дронове (вероятно по крайбрежието на Черно море), усилията трябва да бъдат съсредоточени към обектната охрана и отбрана на военните обекти, летища и важни стратегически и инфраструктурни райони и административни звена от атака с дронове и други летателни апарати.
- Имаме силна дрон индустрия, но можем ли да си гарантираме нужната сигурност?
- Естествено, че можем, ако държавата вложи необходимия финансов ресурс в тази индустрия. Така тя ще може в голяма степен да гарантира своята сигурност, тъй като в много голяма степен тази индустрия за производство на дронове е интегрирана с украински компании и черпи от най-добрия възможен към момента опит. Нещо повече, България може да стане водеща в тази област в НАТО и да усвои голяма част от предвидените за това средства на ЕС, но всичко е въпрос на национална политика.
