Тръмп не спечели тазгодишната Нобелова награда за мир, а в Норвегия се опасяват, че ще реши да им отмъсти чрез търговски санкции. Но дали цялата ситуация всъщност не помага на света?
Новоподписаното споразумение между Израел и Хамас може и да не донесе траен мир в ивицата Газа, но надеждите са огромни. Една от поставените от Израел цели на войната със сигурност ще бъде изпълнена - Хамас, определяната от ЕС, САЩ и други като терористична организация, заяви, че ще върне обратно в Израел всички заложници, които още държи. Този пробив се дължи до голяма степен на дипломатическите усилия на администрацията на Доналд Тръмп.
Дипломацията като път към мечтата на Тръмп
Анализатори предполагат, че импулсът за дипломатическо решение на конфликта в Близкия изток идва и от едно нескрито желание на американския президент - да бъде отличен с Нобеловата награда за мир. Макар че тази година това желание остана нереализирано за Тръмп - Нобеловият комитет избра Мария Корина Мачадо - най-влиятелната опозиционна лидерка на Венецуела, амбицията му да я получи се отразява на външната политика на САЩ.
Същото желание мотивира и промяната на отношението на Тръмп към войната в Украйна, пише американското списание "Атлантик". Въпреки че в началото на втория си мандат той беше по-скоро негативно настроен към украинския президент Володимир Зеленски и както и друг път е правил, се предовери на Владимир Путин, Тръмп явно осъзна, че мир в Украйна няма да има, ако продължава в същия дух. "Принуден да избира между навика си да приема всичко, което Путин каже, за вярно и надеждата си да спечели Нобеловата награда за мир, Тръмп избра второто. И това е добре", пише Джонатан Чейт в "Атлантик".
Тръмп ще отмъсти на Норвегия?
Доналд Тръмп обича да бъде хвален - нещо, което е демонстрирал неведнъж. Най-голямата похвала за добре свършената му работа според него ще е Нобеловата награда за мир. Той е подчертавал това многократно. В последните месеци Тръмп непрестанно се определя като най-големия миротворец, който е "прекратил седем безкрайни войни", макар и понякога да допуска грешки в детайлите - например между кои държави са се водили някои от тези войни. Постигането на мир в ивицата Газа се смяташе за решаващото парче в пъзела на миротворец, което може наистина да му донесе Нобеловата награда.
Нобеловият комитет в Норвегия обаче обяви, че е взел решение кой ще е носителят на тазгодишния приз за мир няколко дни преди да бъде обявено постигнатото споразумение между Израел и Хамас. Това, разбира се, не изключва възможността Доналд Тръмп да бъде отличен през следващата година. В Норвегия обаче се притесняват, че тъй като това не се случи сега, американският президент може да се разгневи и да насочи недоволството си към Осло, пише "Гардиън".
Твърди се дори, че през юли Тръмп е попитал бившия генерален секретар на НАТО и настоящ финансов министър на Норвегия Йенс Столтенберг за Нобеловата награда. Анализаторът и журналист Харалд Стангхеле спекулира пред британския "Гардиън", че е възможно Тръмп да реагира остро и дори да наложи мита на Норвегия или да изиска по-голяма инвестиция в НАТО от страната, че дори и да обяви Осло за враг на САЩ. Най-големият проблем е че американският президент е непредвидим, смята анализаторът.
А ако все пак я спечели?
По думите на Стангхеле, ако Тръмп беше отличен сега, "това щеше е най-голямата изненада в историята на Нобеловите награди". Проучване на Ipsos, поръчано от "Вашингтон пост" и публикувано през миналия месец, показа, че дори около половината от републиканците смятат, че Тръмп не заслужава такава. Само 22% от американците като цяло смятат, че тя трябва да му бъде дадена. Голямата промяна, разбира се, остава договореното примирие между Израел и Хамас - това проучване отразява общественото мнение в САЩ преди то да бъде постигнато.
Изненада нямаше, но един голям въпрос остава и за следващата цяла година, в която Тръмп навярно ще продължи да се стреми да постигне заветната цел, пише "Атлантик" - дали очакването на приза не е по-полезно и мотивиращо за Тръмп, който се старае да се докаже като миротворец, отколкото да му бъде присъдена наградата. Когато веднъж бъдат дадени, тези награди не могат да се отнемат.
А Тръмп, когато вече е постигнал това свое съкровено желание, може отново да стане непредвидим и да реши, че ще добави към наследството си нещо друго - например военни постижения. Администрацията на САЩ вече преследва една такава цел, атакувайки "наркокартелите" във Венецуела. По ирония на съдбата тазгодишната носителка на бленуваната от Тръмп Нобелова награда стана именно венецуелка. В мотивацията си Нобеловият комитет заяви, че награждава Мария Корина Мачадо, защото "поддържа пламъка на демокрацията ярък сред все по-голямата тъмнина".
