София потъна не само в боклук, а и в класически сценарий на политическо невежество, поднесено с реторика от времето на Държавна сигурност. Историята на столичната боклучена криза е като по учебник – от некомпетентност и бюрократичен хаос, през създаване на изкуствен враг, до героично самопровъзгласяване на кмета за спасител.
Това коментира за "Пик" Цветан Фиков.
Началото е тривиално. Срокът за обществената поръчка за сметосъбиране изтича, а кметът Терзиев, въпреки предупрежденията на общинските съветници, не реагира навреме. Когато все пак решава да я обяви, поради очевидно непознаване на процедурите, пропуска елементарното – да сложи таван на цената за услугата. Резултатът е предвидим. Явява се един-единствен кандидат, но с оферта двойно по-висока от досегашната стойност. Класически пример за управленска неграмотност, която би била комична, ако не миришеше на боклук по улиците.
Щом разбира, че се е издънил, Терзиев вади от прашния гардероб на ДС изпитаната формула – виновна е “мафията”. По стария метод на идеологическото оправдание, “класовият враг” е удобно въображаем, но пък отлично прикрива собствените провали. Така се ражда новата легенда. Кметът срещу мафията, народът срещу саботажниците, а боклукът – просто страничен ефект на борбата между доброто и злото.
След като е посочен врагът, идва и “всенародният отпор”. Терзиев призовава гражданите да не чакат “мафията”, а да се вдигнат сами да чистят града си – все едно не плащат данъци именно за това. Обществото, опиянено от лозунги и фейсбук постове, се превръща в безплатна работна ръка на собствения си провал. Доброволци, движени от сектантски и комсомолски плам, се втурват да събират боклуци, да бранят “своя кмет” от въображаемите "капиталистически саботьори" и да спасяват “петилетката на чистата София”.
Всичко това напомня до болка на старите похвати на Държавна сигурност – кризата се създава от некомпетентното управление, вината се хвърля върху “вражески елементи”, а обществото се мобилизира в ленински съботници, за да се прикрият гафовете на властта. Пропагандата е пълна. Виновен е класовият враг на комунизма - “мафията”, народът е мобилизиран, а некадърният – издигнат в ролята на спасител.
И така, Терзиев – продукт на НПО-романтиката и посткомунистическите методи на управление – вече не е кмет, а “герой”, който спасява града от собствените си грешки. Шарлатанията е облечена в идеология, бездействието – в морална поза, а боклукът – в символ на “битка за справедливост”.
В крайна сметка, “анатомията на един боклук” се оказва анатомия на едно управление. Кухо, хаотично и опасно самовлюбено. София не заплашена от мафията, а от терзиевата илюзия, че пиарът може да замести компетентността и да замаже шарлатанията.
