- Проф. Денчев, искрено се заинтересовахме от предварителната информация, която споделихте с нас. Ще ни въведете ли в предисторията?
- Преди години Божидар Данев (мой приятел, шеф на Стопанската камара тогава) ми се обади и ми каза: „Стояне, знам, че не си само добър математик, но и физик и поради това ти изпращам един човек, с молба само да го изслушаш. Ще ти говори луди работи, ама не е луд...“.
И наистина, след няколко дни при мен дойде г-н Сашо Сълков с току що издадената си книга „Теория на абсолютността“. Още от заглавието си личеше провокацията. Като повечето хора първоначално и аз се отнесох с лека насмешка и недоверие. Тогава той ми обясни, че не става дума за директен конфликт с Теорията на относителността на Айнщайн, а по скоро за нейния фундамент - Закона за независимост и постоянство на скоростта на светлината във вакуум.
- Може ли малко повече детайли?
- Става дума по точно за нейния втори постулат а именно, независимост от приемника. Този постулат се базира единствено и само на така наречения експеримент на Майкелон и Морли. След това ми показа компютърна симулация, която беше направил, където ясно се вижда допусната (според него) фундаментална грешка при експеримента. После ми показа и неговия експеримент, където тази грешка е отстранена и той показва диаметрално противоположен резултат.
Прочетох книгата с интерес. Мисля, че си струваше да се прочете. Така или иначе впоследствие се сближихме и той се присъедини към УниБИТ като хоноруван изследовател. В процеса на общата ни работа привлякохме още няколко нови изследователи, които предложиха някои иновативни технологии в областта на енергетиката които скоро ще са на пазара.
Наскоро обаче пак се заговорихме за неговия експеримент и възможността Закона за който говорихме да не е верен и на мен ми стана любопитно какво би казал Изкуствения интелект по този повод. Зададох елементарен въпрос: „Какво следва, ако се окаже, че законът за независимост и постоянство на скоростта на светлината е грешен“ ?
Ето какво ми отговори Chat Gpt:
"Ако законът за независимост и постоянство на скоростта на светлината, който е основа на специалната теория на относителността на Айнщайн, се окаже грешен, това би имало дълбоки последици за физиката и нашето разбиране за Вселената. Ето основните възможни последствия, обяснени кратко и ясно:
Преразглеждане на специалната относителност - Постоянството на скоростта на светлината (c ≈ 299,792,458 м/с във вакуум) е ключов постулат на специалната относителност. Ако този постулат не е валиден, основни концепции като времева дилатация, свиване на дължината и еквивалентността на маса и енергия (E=mc²) биха били поставени под въпрос или изисквали значителна модификация.
Въздействие върху общата относителност - Общата теория на относителността, която описва гравитацията, се основава на специалната относителност. Промяна в този закон би повлияла на описанието на гравитационните явления, включително движението на планетите, черните дупки и разширението на Вселената. Квантова физика и фундаментални теории: Много съвременни теории, включително Стандартния модел на физиката на частиците, предполагат постоянна скорост на светлината. Ако тя варира, това може да изисква нови модели за взаимодействието на частиците и полетата.
Космология и разбирането за Вселената - Наблюдения като червеното отместване и микровълновото фоново излъчване зависят от предположението за постоянна скорост на светлината. Ако тя не е константа, нашите изчисления за възрастта и размера на Вселената биха се променили.
Технологични последици - Технологии като GPS, които разчитат на прецизни изчисления, базирани на относителността, биха били засегнати. Това може да доведе до необходимост от нови методи за синхронизация и измерване.
Нови физични теории - Откриването, че скоростта на светлината не е постоянна, би отворило вратата за нови теории, които да обяснят наблюдаваните явления. Например, хипотези като променлива скорост на светлината (VSL – Variable Speed of Light) или модифицирани версии на физиката на Лоренц биха получили по-голямо внимание.
Философски и епистемологични въпроси - Това би поставило под въпрос начина, по който изграждаме научни теории, и насърчило преосмисляне на основите на физиката, както и на доверието в експерименталните данни.
Какво би доказало, че законът е грешен? За да се докаже, че скоростта на светлината не е постоянна или независима от референтната система, биха били необходими многократни, високоточни експерименти, които да покажат несъответствия с предсказанията на относителността. Например: Наблюдения на свръхбързи частици (като неутрино експеримента OPERA през 2011, който първоначално предполагаше по-висока скорост от светлината, но беше опроверган). Космологични данни, показващи несъответствия в разпространението на светлината през различни среди или епохи. Вероятност и настоящо състояние: Към момента (4 септември 2025 г.) няма убедителни експериментални доказателства, които да опровергават постоянството на скоростта на светлината.
Специалната относителност е тествана многократно с изключителна прецизност, и всички данни подкрепят постулата на Айнщайн. Въпреки това, изследвания в областта на квантовата гравитация и космологията продължават да изследват хипотетични сценарии, при които скоростта на светлината може да варира в екстремни условия, например близо до Планк-овата скала“.
- И в крайна сметка какво излиза? Какви са Вашите предположения?
- Ами...Очаквам в скоро време г-н Сълков да потвърди експериментално своите предположения. И …ако законът за постоянството на скоростта на светлината се окаже грешен, това би предизвикало революция във физиката, изисквайки нови теории и експерименти. Засега обаче той все още остава една от най-добре потвърдените основи на съвременната наука.
Мисля, че в скоро време бих могъл да установя контакт с г-н Илон Мъск, с чиято помощ се надявам да направим в космоса един от заложените от Сашо Сълков експерименти.
Интересно нали..
