ЮНЕСКО добави няколко нови обекта към списъка на световното наследство след разглеждане на кандидатури, които изискваха задълбочени проучвания и представяне.
Сред тях са няколко европейски обекта, включително известните приказни замъци на баварския крал Лудвиг II, мегалитните камъни Карнак в Северозападна Франция и минойските дворцови центрове на гръцкия остров Крит, съобщи „Евронюз“, предава БГНЕС.
На заседанието си в Париж Комисията за световно наследство реши да издигне германските замъци Нойшванщайн, Херенхимзее, Линдерхоф и кралската резиденция в Шахен до статут на световно наследство.
Великолепните замъци в Горна Бавария привличат многобройни туристи вече повече от 140 години. Само през миналата година сградите на крал Лудвиг II (1845-1886 г.) са привлекли над 1,7 млн. посетители - включително много чуждестранни гости, особено от САЩ и азиатските страни.
🔴 BREAKING!
— UNESCO 🏛️ #Education #Sciences #Culture 🇺🇳 (@UNESCO) July 12, 2025
New inscription on the @UNESCO #WorldHeritage List: The Palaces of King Ludwig II of Bavaria: Neuschwanstein, Linderhof, Schachen and Herrenchiemsee, #Germany 🇩🇪.
➡️https://t.co/seTyyVu3sT #47WHC pic.twitter.com/eGNlxKXiEC
"Включването на дворците в Списъка на световното културно и природно наследство е изключителна чест за тези впечатляващи места", заяви председателят на германската комисия на ЮНЕСКО Мария Бьомер. "Всички те са архитектурни шедьоври и свидетелстват за художественото въображение, но и за ексцентричността на приказния крал".
Преди това Германия имаше 54 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО - включително старите градове на Щралзунд и Висмар, Кьолнската катедрала, Ваденско море и римските гранични укрепления Лимес.
Френските мегалити в Карнак и гръцките минойски дворцови центрове са структури от древността.
Камъните от Карнак са гъста колекция от мегалитни обекти край южния бряг на Бретан, датиращи от 4500-3300 г. пр.Хр.
🔴 BREAKING!
— UNESCO 🏛️ #Education #Sciences #Culture 🇺🇳 (@UNESCO) July 12, 2025
New inscription on the @UNESCO #WorldHeritage List: Megaliths of Carnac and of the shores of Morbihan, #France 🇫🇷.
➡️ https://t.co/seTyyVu3sT #47WHC pic.twitter.com/WPyH2xVZtB
Минойските дворцови центрове, включващи Кносос, Фаист, Малия, Закрос, Зоминт и Кидония, са ключови центрове на минойската цивилизация от бронзовата епоха, която процъфтява между 2800 и 1100 г. пр.Хр.
Вписването в списъка на световното наследство признава историческото значение на обектите, архитектурната им цялост и наличието на цялостна рамка за защита и управление.
Въпреки че титлата „Световно наследство“ не носи никаква финансова подкрепа, тя осигурява допълнително международно внимание и културен престиж.
Статутът на световно наследство е придружен и от изисквания на ЮНЕСКО, които имат за цел да бъдат от полза най-вече за местното население, което е обременено от притока на туристи. Наред с други неща, организацията изисква концепция за ефективно управление на посетителите с цел по-добър контрол на масовия туризъм.
Последствията от пренебрегването на насоките на ЮНЕСКО бяха демонстрирани през 2009 г. в долината на река Елба в Дрезден, където нов мост доведе до отнемане на статута на световно наследство. Изграждането на т.нар. мост Waldschlösschenbrücke беше счетено за вредно за „изключителната универсална стойност“ на културния пейзаж. Това е първият случай, в който ЮНЕСКО премахва европейски обект на световното наследство от списъка.
Италия има 60 обекта, включени в списъка, което е най-много от всички държави. Някои забележителни примери включват историческите центрове на Рим, Флоренция и Неапол, археологическите обекти Помпей и Херкулан, както и крайбрежието на Амалфи.
Други обекти, които бяха добавени в списъка на световното наследство тази седмица, включват три места, използвани от бруталния режим на червените кхмери в Камбоджа като места за мъчения и екзекуции преди 50 години.
Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО включва обекти, считани за важни за човечеството, и включва Великата китайска стена, пирамидите в Гиза в Египет, Тадж Махал в Индия и археологическия комплекс Ангкор в Камбоджа.
