Да, може да се каже направо, че фестивалът „Джордже Енеску”, започнал наскоро в прекрасния Букурещ /Малкия Париж / е достоен за Книгата на Гинес. Просто няма равен на него. За 30 дни: 100 концерта, симфонични и хорови. По четири на ден – от 13,30, 16 00, 19 30 и 22 00 часа в пет зали. 20 големи оркестрови състави – главно филхармонии / наиционални, кралски, академични/. Това са: Лондонска и Лондонска Кралска, Санта Чечилия от Рим, Валенсия от Испания, Кралска от Копенхаген, Берлинска академична, Монте Карло, Сент Мартин ин дь филдс, Национален оркестър на Франция, Концерт Гебау, филхармониите на: Варшава, Кишинеу, Люксембург, Талин, Прага, Дрезден, Ротердам, Базел, Антверпен, Цюрих, Бремен и оркестъра „Украински свят”. И всичко това на едно място за един месец. Звучи невероятно, нали?!
Страната домакин също се представя с най- доброто си: филхармониите на Букурещ/ достойно носеща името на великия Енеску/, Тешимоара, Яш, Клуж, Сибиу и Бакъу, както и Радиоркестъра. Хоровете са също много от Румъния и от няколко европейски страни и от Щатите, както и камерните ансамбли, сред които блести лондонският квартет „Белча”.
Важен акцент в изключително богатата и разнообразна програма с художествена музика / от Предкласиката до наши дни/ е творчеството на великия Джордже Енеску / 1881- 1955/. През т.г. музикалният свят отбелязва широко 70- годишнината от кончината на този гений, сравнително рядко изпълняван у нас / освен двете му прочути Румънски рапсодии/, но често звучащ в Щатите и Западна Европа, където приживе е бил обичан и популярен като цигулар и диригент, а също и като композитор, един от големите на ХХ век. Бегъл поглед в програмата показва, че в това издание на фестивала той е представен не само от румънските, но и от повечето от чуждите оркестри, състави и солисти.
Общо 8000 инструменталисти, солисти, певци, хористи. Много са и големите имена на солисти и диригенти : Марта Аргерич, Магдалена Кожена, Рено Капри, Пааво Ярви, Васил Петренко, Никола Колон, Джан Андреа Носеда, Шарл Дютоа, Елизавета Леонская, Джовани Антонини, Клаус Макеса, близнаците- чудо Лукас и Артур Юсен…Списъкът е дълъг. Тук ще отбележа, че художествен директор на това уникално събитие е младият румънски диригент със световна слава, Кристиан Мачелару / сега шеф диригент в: Кьолн, Париж и Синсинати!/, а почетен директор е великият Зубин Мета. Какво друго да кажем? Да, че това грандиозно, невиждано по мащабите си събитие досега в музикалния свят, въпреки рецесията и увеличаването на военния бюджет, е осигурен финансово – „само” с 20 000 000 е. За сравнение, нашите водещи фестивали: Мартенските дни в Русе и Софийските седмици, които са в пълна немилост от страна на високо културните ни управници, които не знаят откъде се влиза в зала „България” или в Операта.
Да, заради големите усилия на своите директори, те все още оцеляват с мизерните 100- 200 хиляди лева/ не евро!/ от държавата. Да, в днешна България пари Верди и Бетовен няма, но за ниските жанрове и булевардни театри все още има. Срамно от страната на държавата ни,, нали?! Да не говорим как тя оценява труда на нашите артисти и музиканти. Направих справка, в северната ни съседка един тутист/ редови оркестрант / и хорист е с минимум 2000 евро месечна заплата, а първите солисти са с 3500 евро. А у нас? Четири- пет пъти по- малко….
Е, при тази политика на нашите депутати и министри, страната на Орфей и Борис Христов скоро ще остане без музиканти, а и без публика. Ще заживее в света на Слави, Криско и Азис….
Основната зала на фестивала, Атенеума, построен в неокласически стил и корпус / 40 м./ от френския архитект Албер Галерон, със стенописи от румънския живописец Кристин Петгреску , отначало е била културен център и заседателна зала на Парламента, след което става дом на Букурещката филхармония. Българският търговец и меценат Евлоги Георгиев дарява 200 000 златни леи за строителството му през 1886- 1888 година.
Евлоги Георгиев, прочутият български търговец и меценат неведнъж е дарявал големи суми за културата и просветата в България и Румъния. За Атенеума и за Букурещкия университет е дарил общо 400 000 златни леи.
