На 22 октомври 1926 г. по книжарниците в Ню Йорк се появява романът, с който Ърнест Хемингуей превръща живота на следвоенното поколение в литература. „И изгрява слънце“ излиза от „Чарлз Скрибнърс Сънс“ в първи тираж от 5090 екземпляра. До средата на декември първата и втората отпечатка вече са разпродадени.
Книгата отвежда читателя от парижките кафенета до улиците на Памплона и празника Сан Фермин. В центъра са американски и британски емигранти, белязани от Първата световна война, любовни разочарования и усещането, че старите морални ориентири са изчезнали.
Романът на изгубеното поколение
Хемингуей пише с кратки изречения, сдържан диалог и отказ от обясненията, които оставят читателя сам да разчете травмата зад думите. Главният герой Джейк Барнс е журналист, който живее в Париж и е влюбен в лейди Брет Ашли. Между двамата стои не само невъзможността за пълноценна връзка, но и усещането за поколение, което се опитва да продължи напред след войната.
По-късно романът се превръща в един от най-разпознаваемите текстове на американския модернизъм. Нобеловият комитет посочва, че още с „В наше време“ и „И изгрява слънце“ Хемингуей демонстрира своята самобитност като разказвач, а през 1954 г. му присъжда Нобеловата награда „за майсторството му в повествователното изкуство и за влиянието, което е оказал върху съвременния стил“.
Вирджиния Улф и романът без традиционен сюжет
На 22 октомври 1931 г. излиза и първото американско издание на „Вълните“ от Вирджиния Улф. То е публикувано в Ню Йорк от „Харкорт, Брейс“, две седмици след британското издание на „Хогарт Прес“, появило се на 8 октомври. Разликата е важна: датата 22 октомври се отнася до американската публикация, а не до първата поява на романа.
„Вълните“ е сред най-смелите експерименти на Улф. Романът е изграден от вътрешните гласове на шестима герои – Бърнард, Сюзън, Рода, Невил, Джини и Луис. Те говорят за детството, приятелството, любовта, стареенето и страха от смъртта, докато между монолозите се връща образът на морето и движението на слънцето през деня.
Нюйоркската публична библиотека посочва, че книгата продава над 10 000 екземпляра през първите шест месеца. Днес „Вълните“ се чете като ключов текст на модернистичната проза – не заради традиционното действие, а заради начина, по който превръща съзнанието, паметта и времето в самия сюжет.
Така 22 октомври събира две книги, които тръгват от различни литературни територии. Хемингуей пише за хора, които се движат през света, за да избягат от миналото си. Улф обръща поглед навътре – към гласовете, от които е изграден един човешки живот.
Източници: openbook.lib.utah.edu, parisatlas.com, nobelprize.org
