На 17 години Гюнтер Грас е изпратен на фронта в края на Втората световна война. Повече от шест десетилетия по-късно признанието, че е бил войник във Waffen-SS, превръща един от най-известните германски писатели в център на международен скандал.
Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, днешен Гданск. През 1959 г. публикува романа „Тенекиеният барабан“, който го превръща в литературна звезда и в един от най-разпознаваемите гласове на следвоенна Германия. През 1999 г. получава Нобеловата награда за литература за произведенията си, които осмислят травмите и забравените страни на германската история.
Признанието за Waffen-SS
През август 2006 г., малко преди публикуването на мемоарите „Да люспиш лука“, Грас признава, че през 1944 г. е бил мобилизиран в 10-а танкова дивизия на Waffen-SS „Фрундсберг“. Дотогава той е говорил публично за службата си като противовъздушен помощник, но не е разкривал принадлежността си към Waffen-SS.
Самият Грас заявява, че е бил призован, а не доброволец, и че не е участвал във военни престъпления. В същото време признава, че като юноша е възприемал Waffen-SS като елитна военна част. По-късно обяснява дългото мълчание със срам.
„Хората могат да ме критикуват, това е нещо, което трябва да приема“, казва Грас в интервю, цитирано от „Гардиън“.Скандалът е свързан не само с кратката му служба, а и с факта, че десетилетия наред Грас е възприеман като морален коректив на Германия и настойчив критик на нежеланието да се говори за престъпленията на нацисткия режим. Критиците му го обвиняват в лицемерие и настояват да върне Нобеловата награда. Лех Валенса дори призовава да се откаже от почетното си гражданство на Гданск, но по-късно оттегля това искане.
Спорът за германското обединение
Грас влиза в политически конфликти и преди признанието за войната. През 1990 г. той се противопоставя на бързото обединение на Германия, защото според него Източна Германия е присъединена към Федералната република, вместо двете държави да изградят общ модел постепенно.
Позицията му намира отражение в романа „Широко поле“, публикуван през 1995 г. Книгата предизвиква остра реакция в Германия. Литературният критик Марсел Райх-Раницки демонстративно разкъсва романа пред корицата на списание „Шпигел“, а Грас е обвиняван, че идеализира Германската демократична република и не разбира общественото настроение след падането на Берлинската стена.
През 1993 г. той напуска Германската социалдемократическа партия заради подкрепата ѝ за по-строги правила за убежище. Така политическите му позиции често се оказват също толкова спорни, колкото и литературните му провокации.
„Каквото трябва да се каже“
През април 2012 г. Грас отново предизвиква международна полемика със стихотворението „Каквото трябва да се каже“. В него той критикува израелската ядрена програма, предупреждава за възможен удар срещу Иран и поставя под въпрос германските доставки на подводници за Израел.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заявява, че текстът морално приравнява Израел с Иран. Израелският вътрешен министър Ели Йишай обявява Грас за persona non grata и забранява влизането му в страната. Нетаняху казва, че стихотворението „говори малко за Израел и много за самия г-н Грас“.
Критиците на Грас виждат в текста антисемитски внушения и опит да прехвърли германската историческа вина върху Израел. Защитниците му настояват, че критиката към действията на израелското правителство не трябва автоматично да се определя като антисемитизъм. Няколко седмици по-късно Грас публикува и „Европейският позор“, този път за отношението към Гърция по време на дълговата криза.
Гюнтер Грас умира на 13 април 2015 г. на 87 години. След него остават „Тенекиеният барабан“, Нобеловата награда и спорът дали писателят може да бъде едновременно убедителен морален критик на историята и човек, принуден късно да признае собственото си участие в нея.
Източници: ndr.de, theguardian.com
