Сред останалите имена, откроени от германското издание, са австралийският писател Джералд Мърнейн, румънската писателка Габриела Адамещяну, грузинският автор Ака Морчиладзе, френският писател Мишел Уелбек, ирландският романист Колъм Тойбин и ливанската писателка Хода Баракат.
Това са медийни прогнози, а не официално потвърдени номинации. Шведската академия не публикува имената на кандидатите за Нобеловата награда, а информацията за номинациите остава засекретена за 50 години.
Името на Георги Господинов все по-често присъства в международния литературен разговор след поредица от големи успехи. През 2023 г. романът му „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел, спечели Международната награда „Букър“. Това беше първият роман, написан на български език, който печели отличието.
„Времеубежище“ утвърди Георги Господинов като едно от най-разпознаваемите имена на съвременната българска литература извън страната. Творбите му са превеждани на десетки езици, а още преди успеха с „Букър“ италианското издание на романа получи европейската награда „Стрега“. Разказът му „Сляпата Вайша“ пък е в основата на едноименния анимационен филм на Теодор Ушев, номиниран за „Оскар“ през 2017 г.
Сред най-познатите произведения на писателя са още „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и сборниците му с разкази. Международната награда „Букър“ определя Георги Господинов като водещ глас в съвременната световна литература, а произведенията му често разглеждат темите за паметта, времето, носталгията и начина, по който миналото влияе върху настоящето.
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2026 г. ще бъде обявен на 8 октомври в Стокхолм. Ако Георги Господинов получи отличието, той ще стане първият български писател, удостоен с Нобелова награда за литература.
През 2025 г. наградата беше присъдена на унгарския писател Ласло Краснахоркаи.
