Нови научни данни за цар Самуил и за хората, чиито останки бяха пренесени заедно с неговите от Гърция, ще бъдат представени днес в София. Пресконференцията е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН.
В събитието участват археологът проф. Людмил Вагалински, директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йорданова. В центъра на дискусията са резултатите от проучването на тленните останки на цар Самуил и на други представители на средновековното българско царско семейство.
Ще се търсят данни за произхода и роднинските връзки
Предстои широк спектър от интердисциплинарни изследвания в България и чужбина. Те няма да се ограничат до ДНК анализи, а ще включват още химически, изотопни и други изследвания. Чрез тях учените очакват да получат повече информация за живота, произхода и родствените връзки на изследваните хора.
Особено значение имат трите ковчега, пренесени от Гърция на 3 октомври. В най-големия са останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.
„Костите са подредени в анатомичен ред“, заявява проф. Людмил Вагалински.В другите два ковчега се намират останки на индивиди, свързвани със семейството на владетеля. Сред основните въпроси пред научния екип е дали могат да бъдат идентифицирани Гаврил Радомир, синът на Самуил, и Иван Владислав, неговият племенник. Именно установяването на родствените връзки между отделните индивиди ще бъде сред задачите на допълнителните анализи.
Останките са открити край Малкото Преспанско езеро
Останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, са открити от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при проучвания на базиликата „Св. Ахилий“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро.
След десетилетия на преговори България и Гърция постигнаха споразумение за връщането им. На 3 октомври 2026 г. в Музея на византийската култура в Солун се състоя официалната церемония по предаването на тленните останки на българската държава. След това те бяха транспортирани до София и положени в специално изработен саркофаг в базиликата „Света София“.
Споразумението предвижда и предаването на 48 църковни реликви от България на Гърция. Предстоящите изследвания трябва да дадат допълнителна информация за останките и за възможните роднински връзки между членовете на средновековното българско царско семейство.
Източници: bgnes.bg, bta.bg
