Авторът на хитовия роман „Мамник“ Васил Попов разкри, че обмисля писането на нова, но на този момент последна книга от сагата, която продължи с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“.
В интервю за Go Guide, писателят споделя за последната книга: „Разделил съм се с немалко герои и макар че съм оставил вратички за продължение, като цяло мисля, че това по-скоро е последната книга от поредицата или поне за известно време ще я оставя, защото имам нужда да пиша и други неща“.
Васил Попов в момента е на морето, където разказва за своите романи в рамките на фестивала „Арт поток“. В интервюто той казва още: „Винаги се опитвам историите ми да не са само за едно чудовище, а да ги прекарвам през призмата на проблеми, които и днес вълнуват обществото и са истински, за да видим сами какво е довело до създаването на тези чудовища. Обикновено реалното се оказва най-страшно“.
Писателят, който се радва на огромен интерес през последните години, сподели и интересна случка със своите почитатели за това как е създала „Караеврен“. „Днес гледах и „Одисея“ на Нолан. Нещо, което споделям за първи път: с „Караеврен“ и историята на Бранимир исках да разкажа една одисея – за завръщането на святочера у дома с всичките му перипетии; за хората, които губи по време на обратния път; за терзанията му дали след всичко преживяно може да бъде отново същият човек, който някога е бил. Дали ми се е получило? Вие ще кажете. Винаги съм обичал истории за завръщане.
Неслучайно сред любимите ми филми и книги е „Студена планина“. Режисьорът му – Антъни Мингела, имаше страхотен литературен вкус. Преди години бях с приятели на Итака. Там разбираш и усещаш всичко. По време на това пътуване с Андрей – детето на едни приятели, отидохме да разгледаме изоставена кула. Разказах му за змея в кулата. И как можем да го победим, като го изненадаме, пазейки тишина и събирайки вълшебни шишарки. Когато се прибра у дома си в София, Андрей ме беше нарисувал заедно със змея. Някъде тогава навярно е започнала да се заражда историята за аждера“, обяснява още Васил Попов.
