Литературен и музикален критик и преводач. Роден в Русе, завършил Софийския университет, работил в областта на културата. Автор на 6 книги и преводач на близо 50 от румънски, френски и италиански автори, на много пиеси, оперни либрета и голям брой статии за печата. Носител на 15 литературни награди от Румъния, Молдова и България, лауреат за превод на академиите в Букурещ и Кишинеу. „Златната лира“ за музикална критика и публицистика, Златен век на МК. Член на СПБ, ПЕН- БГ и на Съюза на румънските писатели.
Господин Стамболиев, бихте ли споделили, защо четете?
Защото това е част от живота ми и защото превеждам активно – румънска литература, а също по- малко италианска и френска. Не бих могъл да живея без това. Живея заради добрата литература и художествената музика, която не съвсем точно наричаме „класическа”. Ненавиждам ниските жанрове в музиката и литературата – дразнят ме! Те са семпли и агресивни като футбола и американските екшъни.
А какво обичате да четете?
На първо място книгите за превод, а после и като потребност. Чета и препрочитам главно голямата класика от 19 и 20 век : Стендал, Дикенс, Флобер, Балзак, Гьоте, Томас Ман, Хенри Джеймс, Форстър, Вирджиния Улф, Мороа, Камю, Стефан Цвайг, Кокто, Пруст...От нашите автори обичам немного имена: Димитър Талев, Димитър Димов, Константин Константинов и поетите: Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Атанас Далчев, Александър Геров, Христо Фотев, Иван Пейчев, Георги Константинов...
Как избирате своите четива?
Главно класиците, по-малко новите автори, особено американските и българските. Няма особено интересни имена сред тях. През последните 3-4 десетилетия няма силни автори, както преди, и от Италия, Франция, Германия, Испания / там силна поезия се пишеше до 60-те и 70-те години/. В Източна Европа и Русия литературата е доста по- интересна. Чета много румънска литература, защото въпреки пренебрежението към нея / поради това, че сме съседи, не се познаваме достатъчно и сме склонни да се подценяваме/ всъщност, е една от най- интересните и силните в Европа. По- богата и силна е от нашата. Все пак, Румъния е по- голяма страна, не е била под варварското турско робство, осакатило ни за векове, по- било е до цивилизования Запад, докато ние сме били по- близо до азиатска Русия. Но тук, ще припомня, че точно ние сме дали на нашите северни съседи, когато се имали велика България, църква, писменост, култура / което сега те не обичат да признават/, но сега, без съмнение, са по- интересни от нас. Имат добра традиция, силно френско,а не руско влияние, както подчертах, за съжаление, е у нас. Освен това, там културата, писателите, артистите, музикантите, са на голяма почит и от обществото, и от държавата. Няма чалга и чалга- партии! При бюджет за култура у нас вече под 0,4 процента, там е над 2 процента! Книгите са субсидирани по- сериозни, с по- достъпни цени, малък ДДС. Грижата за театри, библиотеки,културни институти там е доста по- сериозна, отколкото е у нас, няма ги нелепите „делегирани бюджети” на ГЕРБ, нито манипулираните директорски конкурси в културното ни министерство. А медиите се отнасят сериозно и с уважение към високата култура, докато у нас тя е на заден план…Да не говорим за мизерните заплати в културата…
Все пак, северните ни съседи имат друго историческо и културно развитие, през миналите векове, за разлика от нас, не са преживели това дивашко азиатско робство, спряло развитието ни, по- специално и литературата ни през тези пет века. Може би Дунавът ги е спасил… През 19 век имат един велик поет, последният романтик в европейската литература, Михай Еминеску, имат един гениален комедиограф, Йон Лука Караджале, един силен разказвач, Михаил Садовяну, и други забележителни класици като Лучиан Блага, Тудор Аргези, които съм превеждал. На света нашите северни съседи са дали: философа- скептик Емил Мишел Чоран, историка на религиите Мирча Елиаде, бащата на модерния театър на абсурда Йожен Йонеско, бащата на модерната скулптура Константин Бранкузи, един от композиторите на ХХ век, Джордже Енеску, А поетите Никита Станеску, Ана Бландиана, Марин Сореску, Мирча Динеску, които представих у нас, са наистина поети от голяма величина, това го казва световна критика. Също фантастичната проза на Мирча Елиаде, драматургията и прозата на „новия Йонеско”, забележителния драматург и белетрист Матей Вишниек от Париж, от когото вече преведох 9 книги, румънския евреин от Браила, Михаил Себастиан, прочул се с пиесата си „Звезда без име”, по която написах либрето за опера, и още много автори от италианската литература като забележителните Томазо Ландолфи, Луиджи Малерба, Клаудио Магрис и Итало Калвино. От съвременната българска литература не съм впечатлен особено, има и немалко прехвалени и лансирани автори- постмодернисти без особена стойност.
Какво бихте поставили за четене върху нощното Ви шкафче?
Домът ми е голям и препълнен от книги, но на шкафчето ми освен Матей Вишниек, стоят неизменно монографии за моите любими Бетовен, Шуберт, Хендел и Моцарт, които са неразделна част от моя свят. Занимавам се и с музикална критика. Работил съм като драматург в оперен театър. Много обичам критиката и есеистиката на блестящия Светлозар Игов, най- значимия литературен критик и историк в съвременната българска литература.Чета го и го препрочитам. Също критиката на незабравимия Владимир Трендафилов, на Младен Влашки, Георги Цанков, Борис Минков, Митко Новков.Това е много задълбочена, сериозна критика.
Коя е последната книга, която Ви впечатли?
„Хендел” от Ромен Ролан. Той освен блестящ белетрист е бил и забележителен музикален критик и историк. Книгите му за Бетовен са невероятни студии върху творчеството на „Гения от Бон”. Много ценна е и книгата на Григорий Чичерин за Моцарт, която постоянно препрочитам. В тази връзка ще спомена и книгата на Виорел Косма за Джордже Енеску, един от великите музиканти на нашето време, която преведох с голямо удоволствие.
Какъв е Вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
Чета главно вечер пред компютъра, а после книгата - в леглото. Нямам ритуали.
Електронна книга, аудио или на хартия?
Разбира се, хартията, но и електронните книги и аудио книгите италиански, румънски. Българските са много малко. Чета литературни сайтове от Италия, България, Русия, Румъния. Харесвам „Литернет”, „Инфо Кафе Арте”, „ Импресио” и особено „С книга и филм”/ за него пиша много и с голямо удоволствие!/. А от новинарските пиша още за: „Факти БГ” и чета „Фактор Бг”. Дават ми добра информация за значими събития и автори. Не мога да разчитам на БНТ и БНР, както и на повечето вестници, а литературният печат, за наш срам, държавата просто го погреба!
Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
Чета на румънски, руски, френски, италиански. Рядко на английски, при нужда, просто не обикнах този език…Предпочитам романските езици. Звучат по- светло и красиво. За поезията предпочитам оригиналния език или добрия превод. А нашата България се слави с добрите си преводачи. Имаме стара традиция, силна преводаческа школа и Съюз на преводачите, останал без държавна подкрепа, както и другите творчески съюзи.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
Всичко! Но не и развлечение...Знание и интелектуално предизвикателство, както точно се изразихте.
Предпочитаният от Вас жанр?
Поезията, драматургията, есеистиката, краткия разказ.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
Това са книги от поети, наши и чужди, които харесвам. Като невероятния Матей Вишниек / един нов Йонеско/, прекрасната и смела Ана Бландиана, мъдрия Марин Сореску и още двама след тях, които високо ценя - поета Георги Константинов и поета и преводача Александър Шурбанов. Две светли личности.
Любимият Ви литературен герой?
Трудно е да го определя. Може би Фредерик Моро от „Възпитание на чувствата” на Гюстав Флобер. А също и Пип от „Големите надежди”, последния шедьовър на Чарлс Дикенс.
Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?
Напоследък открих две прекрасни и още непреведени у нас новели – на мариниста Джоузеф Конрад „Завръщането” и на Владимир Набоков – „Подлец”. Препоръчах ги за публикуване в, за щастие, съхраненото от моя именит състудент Владимир Зарев сп. „Съвременник”, и се надявам някой ден да стигнат до българския читател.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, писатели, сценаристи, журналисти?
На световно признатите поети Ана Бландиана, Марин Сореску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, на великия Никита Станеску. Още на драматурга, поета и белетриста Матей Вишниек, на писателя и философа Октавиан Палер, които превеждам от години, също на италианските разказвачи Луиджи Малерба и Томазо Ландолфи. На италианската поетическа школа от миналия век. Сценаристи и журналисти не бих посочил, но харесвам много режисьорите: на първо място Джоузеф Лоузи и още Фасбиндер, Зануси, Патрис Шеро, Висконти, Дзефирели, Антониони, Вайда…
Как съхранявате книгите си?
В дома си. Вече нямам място за тях. Правя редовно дарения за голямата библиотека в Русе и за някои читалища и за Университета в Търново.
Коя е последната книга, която Ви разсмя?
Често препрочитам гениалния Зошченко, наследника на Гогол. Разсмяха ме с глупостта си и книгите на наш прехвален днес писател, с постоянно присъствие в повечето от медиите, няма да го спомена сега...
Коя Ви разплака?
„Смъртта на Иван Илич”. Една невероятна повест, предшестваща екзистенциализма – това е шедьовърът на Лев Толстой, макар и по- малко познат в сравнение с другите му творби.
Последната книга, която Ви разочарова?
Не беше една. Книгите на неколцина прехвалени от пресата наши писатели. Всички ги знаят. Не уважавам и писателите, които са близо до властта. Един истински интелектуалец и творец трябва да е винаги против властта, каквато и да е тя! Недостойно е да бъде неин клакьор, както един преди време се кълнеше в любов на Другаря Живков! Преди време имахме доста такива, особено в Съюза на писателите.Радваха се на привилегиите си и произвеждаха недоносчета…
Кой бихте искали да напише историята на Вашия живот?
Не бих искал това... Тя съвсем не е интересна. Цял живот само сред книгите и музиката на моите любими автори.
А те са?
Те, разбира се, са премного, но ще споделя само част от тях: Хендел, Монтеверди, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Верди, Доницети, Дебюси, Енеску, Респиги…Вече по- рядко ходя на концерти и спектакли, предпочитам записите и преките предавания. В Интернет е вече всичко! Музиката се слуша най-добре, когато човек е сам. Не съм доволен от нашето БНР, което напоследък силно се естрадизира!
Как ще се казва Вашата автобиография?
Нямам желание да напиша такава, но ми харесва заглавието , „Родство по избор” по израза на Гьоте. Написах такова есе. За мен преводът е „родство по избор”. Превеждам само онова, което ме е докоснало. Избягвам поръчките…
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
Много са. Особено от наши съвременни автори, които много се прехвалват от днешните медии, в които почти няма сериозна литературна критика. Колкото и странно да Ви звучи, не харесах Чапек, Селинджър, Хемингуей, Шолохов, Джек Лондон, Хенри Милър, Морис Льоблан….
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и Ви е неудобно от това)?
„Швейк” на Хашек, но не съжалявам за това. Просто този хумор не ми харесва. Харесвам хумора на Йон Лука Караджале и този на Михаил Зошченко, защото пародира тази ужасна страна, Русия, а също и „Война и мир”. Скучна, предълга книга, великоруска!
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
„Дядо Горио” от Балзак, прозата на Томас Ман, Ярослав Ивашкевич, Лампедуза, Павезе, Ландолфи, Моравия, Итало Калвино, Вирджиния Улф, Хенри Джеймс, Е. М. Фостър, поезията на Умберто Саба, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети, Чезаре Павезе, Еудженио Монтале, Марио Луци, биографичните книги и есетата на Стефан Цвайг и Андре Мороа, пиесите и романите на Матей Вишниек. И още: стиховете на Лорка, Еминеску, Никита Станеску, Лучиан Блага, пиесите на Жан Кокто, Йожен Йонеско. , Луиджи Пирандело... Забележителните литературни портрети на Чарлс Пърси Сноу. Обичам също и книгите на Зенон Косидовски за Библията и Античността. Обичам да чета театъра и освен него и есеистиката и мемоарите на великия Йожен Йонеско. Именно той ми напомни, че един истински интелектуалец трябва винаги да е далече от властта. А у нас, в годините на соц- а имаше много лоши примери: Левчев, Джагаров, Александър Райчев, Светлин Русев, да не споменавам сега още известни имена.
Как се променя вкусът Ви във времето?
От белетристиката към есеистиката и литературната история и критика
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
Трудно ми е до отговоря. Много чета, а и препрочитам. Освен това чета много, за да подбера нещата, които после ще преведа. Това ми отнема по- голямата част от времето. Живея само с книгите и с любимата музика. Художествената, разбира се, дразня се много от джаза, попа, рока, фолка, етното и чалгата. Всичко това за мен е просто „чалга”! За наш срам, България е вече под властта на Нейно Величество Чалгата. През 60-те години един наш композитор, вече забравен, написа балет с ефектното заглавие „Светлината залива всичко”, Ще го перифразирам: „Чалгата / у нас / залива всичко!” Дори политиката, дори и БНР!
Но ще добавя една тъжна новина – според Евростат – българинът годишно купува по половин книга, а финландецът – „само” 18!
